The Matador (2005) Свали субтитрите
Използвайте този слънчев ден както можете...
... защото метеоролозите предвиждат разваляне на времето за утре.
Така че е време да станем и да се насладим на този ден.
Ставай. Събуди се, Джулиан.
Джулиан...
Джулиан.
Джулиан!
Има задръстване по 6-то авеню до Линкълн.
Но 68 авеню е отворено и в двете посоки.
-= МАТАДОРЪТ =-
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: M1L3N@
Господине, ваша ли е колата?
- Какво?
- Поршето.
- Което наблюдавате.
- Я бягай да си играеш.
Не искам да играя.
Майка ти никога ли не ти е казвала да не говориш с непознати?
Тя е там и тя ми каза да говоря с вас.
- Тя ли ти каза?
- Да.
Каза да ви питам как сте.
Според мен тя ви харесва.
Не знам нищо за тази кола.
И бих се заинтересувал от майка ти ако свали 10 кила и 30 години.
Така че що не се разкараш от тук.
- Благодаря много.
- Както кажете.
Да, точно така. Чао, сополанко.
- Довиждане, канален плъх такъв.
- Смърдиш. Няма нужда да ти го напомням.
ДЕНВЪР
- Здравей.
- Бийн.
- Ставаш рано.
- Бурята ме събуди.
Исках да те видя преди да заминеш.
- Ще ми липсва това
- На мен също.
Ще ми липсва всичко.
Само две нощи са.
Това време и късметът ни ме плашат.
Скъпа, знаеш, че трябва да отида.
Ще се върна след два дни.
С много добри новини. Обещавам ти.
Дени!
Сигурен ли си, че имаш време?
Може би за вечеря и филм не, но...
О, Дени...
На пода!
Възбудена ли си още?
Дени! Дени!
- Толкова съжалявам, Фил.
- Всичко е наред.
- Бийн добре ли е?
- Да.
Пожарникарите са там. И онези побъркани клюкари, съседите ми.
Тя е добре, наистина. Всъщност тя ме накара да дойда.
Знае за каква работа става въпрос, нали?
Ами, знае, че някой ще трябва да плати новата кухня.
- По-добре да хванем тоя полет, нали?
- Да, ще го направим. Длъжни сме.
Да се надяваме, че времето в Мексико е по-добро.
Да.
Г-н Нобъл, как сте днес?
Може и по-добре.
Но по-важното е...
... как сте вие, Женевив?
МЕКСИКО СИТИ
Добър ден.
Една "Маргарита", моля. С много сол.
Бира, ако обичате. Без чаша.
Чудех се...би ми харесало да погледам малко кръв. Дали има корида скоро?
В неделя можете да гледате един прекрасен испански матадор.
Много е добър със сабята.
Попитайте на рецепцията, там ще ви намерят билети.
- А дали местата ще са добри?
- Може би, с малко късмет.
В Мексико сте по бизнес или за забавление?
Бизнесът е моето забавление.
- Как си?
- Малко съм нервен.
Да. Мисли положително.
Мисла, че съм си изпотил костюма.
Здравей, Джулиан.
- Образоваш ли се?
- Правилно.
Не е ли малко млада, дори и за теб?
За нея ще направя изключение.
- Проучи ли мисията?
- Не, в процес съм.
Очаквам момчето от румсървиз да ми се обади.
Не трябваше ли да е мъртъв?
Мразя католическите държави.
О, мамка му, шибано проклятие.
Мисля, че някак ще намериш начин.
Не променяй плановете.
Папката трябва да бъде предадена по-рано отколкото говорихме.
- Какво говориш?
- Тя заминава за Европа утре.
Да не съм някой шибан магьосник?
Просто го направи днес.
- Почти забравих.
- Какво?
Честит рожден ден.
Честит рожден ден?
Мамка му.
Невероятно!
Дори не трябва да помисляме за това.
Така е добре, нали?
Да, така мисля.
- Фил, мисля, че го постигнахме.
- О, да.
Ти си невероятен, приятел. Беше прекрасен.
- Не, ти.
- Ти, ти беше.
- Не може да не хванем тая работа.
- Мислиш ли?
Сигурен съм.
Още две.
- Хей?
- Анди!
Да?
Анди, лудо копеле. Аз съм.
- Кой?
- Джулиан!
- Кой?
- Джулиан Нобъл от Португалия. Помниш ли?
- Кой?
- Джулиан Нобъл...
Да,...само исках да поздравя. Разбираш ли? Имам рожден ден.
Анди? Ало?
Здравейте. Синди там ли е?
Мамка му!
Ще пием по една, а?
- Кой не би пил?
- Обзалагам се, че...
... 4 или 5 също така, не знам...
... Умирам за тях.
"Маргаритите" винаги са най-добри в Мексико.
- Много си прав.
- "Маргаритите" и секса.
- И една за моя приятел.
- Не, наистина не искам.
Не се притеснявай. Не те свалям.
- Не е това, но благодаря.
- Не съм хомосексуалист.
Не, не. Благодаря Не искам да съм груб, но...
Няма проблеми. Само се бъзикам.
Извинявай за коментара относно секса.
Просто кръчмарски разговор.
Нещо такова.
Е....какво правиш в Мексико?
Нека да те питам...
Дан. Дани Райт.
"Гарисън и Райт".
Кажи ми, Дани Райт.
Да, господине.
Защо, по дяволите, те интересува какво правя в Мексико?
- Какво му е интересното?
- Ами нищо, просто...
... просто кръчмарски разговор.
- От фирмата ли си?
- Моля?
- От агенцията.
- Какво?
- Следиш ли ме?
- Не, не...
- Възбуждам ли те?
- Не знам за какво говориш...
Надървям ли те, а?
Ами, мисля че... ако ме извиниш...
- Трябва да ходя. Благодаря.
- Не...
- Не, не...моля те.
- Забрави го.
- По-добре да тръгвам, изморен съм.
- Не, моля те.
- Знам какво си помисли.
- Всичко е наред...
Понякога ставам параноичен. Сгреших. Моля те...
... пиян съм.
Прекарах два часа на телефона, а преди това направих...
... една шибана сделка, ужасно шибана.
Моля те, хайде.
Вече поръчах. Хайде да ги допием.
Хайде.
Ето ти пиенето.
Мога да позная когато някой е един нормален тип.
Съжалявам.
Всичко е наред, наистина.
И така...
По бизнес ли си тук?
Облечен си по този начин.
Защо, по дяволите, те интересува?
- Това е, което ти...
- Това беше добро.
- Да.
- Много добро.
- Тук съм по работа.
- Добре ли върви?
Много добре. Надявам се.
Съдружникът ми е горе. Направихме много добра сделка.
- Не думай.
- Много добра.
Това е фантастично! Браво, Дани.
- Искам повече дни като този.
- Да.
Имах две трудни години.
Работех в Денвър 9 години.
И после изведнъж...
Ме уволниха.
Просто ей така. И, не знам, вече 2 години и половина...
... се боря, за да се върна отново.
И днес го направи.
Ами, надявам се.
Днес си се доказал като истински мъж, знаеш ли?
Да.
А да бъдеш мъж, след като са те преебали...
... и разрушили самоуважението ти...
... е нещо велико.
Благодаря.
- Женен ли си, Дани?
- Да, от 14 години.
Чакай да позная. Гаджето от гимназията?
Правилно.
Невероятно...
... шибаната американска мечта, нали?
Ами ти? Какво...?
С какво се занимаваш?
Деца?
Имаш ли деца, Дани?
- О, не...прекалих.
- Не, не.
- Прекалих, съжалявам.
- Не си, всичко е наред.
Загубихме синът си преди 3 години.
Беше инцидент с училищния автобус.
14 деца оцеляха него ден.
Едно не можа.
Беше Хенри.
Ние...
... имахме доста тежък период след това.
Двама мексиканци влизат в една кръчма...
- Какво?
- Двама мексиканци влизат в една кръчма.
Единият е среден ръст, а другият е около 40 см.
- Какво? Какво говориш?
- Опитвам се да сменя темата.
По-високият казва на кръчмаря:
На моя приятел му викат ''бъркалката'' Знаеш ли как ми викат на мен?
- Това е невероятно.
- Кое?
- Беше грубо.
- Дани, само се опитвах...
Благодаря за пиенето.
Лека нощ. Благодаря.
Не искаш ли да чуеш как свършва?
Мамка му, беше готин виц.
- Сигурен ли си, че не искаш да остана?
- Не, не, изчезвай.
- Ти си тоя с децата.
- А ти си с разрушената кухня.
Какво искаш? Да хвърляме монета?
Хайде, някой трябва да остане. Ще ти се обадя като стане нещо.
- Обади се веднага.
- Разбира се.
- О, Боже!
- Какво?
Телефона ми. Май го оставих на рецепцията.
- Ще ми наглеждаш ли багажа?
- Да, да.
- Значи оставаш още няколко дни.
- Какво?
- Мога да ти помогна.
- Не.
Подслушваш ми разговорите, а? Браво.
Приятелят ти май не беше твърде убеден.
Сега искат да се молите, нали?
Съжалявам.
И без това си мислех, че нещата са прекалено хубави, за да са истина.
Съжалявам за обстоятелствата, но се радвам, че оставаш в града.
Защото ми дава възможност да ти обясня колко ме е срам...
... за снощи.
Работата е там, че...
... те харесах.
Прекарах си добре, говорейки с теб. Просто...говорейки.
- Наистина?
- Да.
Ами...
... разказвах ти за смъртта на сина ми, а ти се шегуваше.
Аз загубих съпругата си.
Бях на 28 години, бях пиян.
- Блъснах се в едно дърво.
- Господи!
И оттогава аз...
... погребах жена си и оттогава съм истински идиот.
Бягам от всичко, което ми напомня семейството.
Тогава ти ми разказа за мъртвия си син...
... а аз ти разказах вица за 40 сантиметровото човече.
Ще ми простиш ли?
Намерих го!
Добре, че се сетих сега, а не когато вече съм си вкъщи.
Да.
- Ще ти се обадя утре.
- Да, да.
- Всичко ще е наред.
- Знам.
Дани. Чакай.
Намерих билети за корида за следобяд.
Казаха, че ще е добра.
Ще се радвам много ако дойдеш с мен.
Благодаря много. Много мило от твоя страна.
Но....не мога. Трябва да работя.
В неделя следобяд? Ходил ли си на корида?
Не.
Не си видял истинското Мексико ако не отидеш на корида.
Хайде де.
Бийн няма да повярва това. Нямам търпение да и разкажа.
Къде си намерил тази жена? Имам предвид, с която да искаш да споделиш всичко.
- Тя е много специална.
- Ти сигурно също си.
- Мога да се уча от теб.
- На какво?
Искаш ипотеката ми? Кръвното ми налягане?
Кръвното ми и сега е високо само дето нямам ипотека.
- Нямаш ли къща?
- Нямам.
Нямам апартамент, нямам адрес.
- Шегуваш ли се?
- Разбира се, че не.
- "Монтекристо"?
- Да, благодаря.
Наистина ли нямаш постоянен адрес? Тогава къде живееш?
- Живея там където работя.
- С какво се занимаваш, Джулиан?
Какво правиш, че нямаш постоянен адрес?
По-добре да не ти казвам.
Господи! Видя ли това?
- Боже! Толкова кръв!
- Да, харесва ми.
Матадорът е много добър. По-лошо е ако трябва да повтори.
- Защо?
- Добрият матадор...
... убива от първия път.
Ако не успее трябва да го мушка още.
Публиката не харесва това.
- Не им харесва бикът да страда.
- Не, не. Те...
... определено са много загрижени за тези животни.
Уважават тези чудовища.
Искат да умрат с чест.
Това е смешно. Каква чест има в това да ги убива някакъв със сабя.
Грешиш много.
- Има чест.
- Откъде знаеш?
Просто го знам.
Ти си много мистериозен, Джулиан.
- Кажи ми какво правиш.
- Това е...
... поверително.
Поверително?
- Какво е? Работиш за правителството?
- За правителството?
Моля те! Знаеш ли колко плащат?
Остави това, гледай пикадорите.
- Ти си шпионин или нещо такова?
- Много книги четеш, Дани.
Шпионин ли си?
Добре, не ми казвай. Няма проблеми.
Всичко е наред.
Добре.
- Ако ти кажа ще се държиш ли спокойно?
- Какво значи това?
На публично място сме, не искам да откачаш.
Да откача?
Господи! Какво ще ми кажеш?
Понякога...
- Понякога какво?
- Понякога...
... някои хора трябва да бъдат елиминирани.
Стига бе!
Какво...? Наемен убиец ли си?
О, моля те!
Моя инструктор...
... ме нарича "улеснител".
Улеснител на смъртни случай.
Това е лудост!
Мисли каквото си искаш.
Ще ти кажа нещо, Джулиан.
Ти си един от най-добрите артисти, които познавам.
- А аз познавам няколко.
- Много си прав, Дани.
Казвам се Ал Джонсън и съм роден в Минеаполис.
Наистина ли убиваш хора просто така?
Правя каквото трябва да се направи.
Майка ти знае ли?
Придържам се към анонимни и високоплатени поръчки.
Корпоративни сделки.
Корпоративни сделки?
Аз съм от голяма помощ за приключването на една сделка.
Не вярвам.
- Не ти вярвам.
- Не ми вярвай тогава.
Не ти вярвам нито за секунда.
- Корпоративни сделки?
- Мисли каквото искаш.
- Това е смешно.
- Да.
- Корпоративни сделки?
- Да! За бога!
Точно за това не казвам на никой с какво се занимавам.
Виждаш ли оня там?
- Дебелия с момичето?
- Да.
Да кажем, че го искам мъртъв.
Него и семейството му. Мъртви. Точно сега.
Точно сега? Невъзможно.
Да де, знам, но дали може. Парите не са проблем.
Добре.
- Наистина ли искаш?
- Да.
- Сигурен ли си?
- Да.
Искам да свършиш работата си на улеснител.
Добре, Дани.
Идвай с мен.
Аз съм голям привърженик на "тоалетните" убииства.
- "Тоалетните"?
- Всички ходят до тоалетната.
И сега...
- Искай ми една цигара.
- Какво?
Направи го.
- Ще ме почерпите ли една цигара?
- Разбира се.
Но пушенето убива, знаете ли?
Сега се огледай.
- Страшни са.
- Да, знам.
И какво?
Изглежда се интересуват повече от красавиците в дамската тоалетна.
Това е добре за нас.
Докато те са там, нещата се улесняват.
Тези се интересуват само от стоката си.
- Никой не гледа мъжката тоалетна.
- "Тоалетната" теория!
Започваш да схващаш.
- Сега пътищата за бягство.
- Пътища за бягство?
- Да, не се страхуваш, нали?
- Не, не.
- Не се притеснявай, тъпо е.
- Добре.
- Виждаш ли оня на изхода?
- Да.
- Значи там пътят е затворен.
- Какво още?
- Ти кажи.
- Добре.
Онази врата там. Ако не е заключена.
Един плъх винаги търси изход когато е обграден...
... трябва да намерим дупката за бягство.
... винаги си оставяй изход.
Всяка ключалка може да се разбие.
Това е само въпрос на умение.
Изглежда лесен изход..
Едни цигари, моля.
- Защо купуваме цигари?
- Защото ми се пуши.
Хайде.
Вържи си обувките.
В колко часа е полета ни за Флорида, Симо?
Мисля, че беше в 2, Дерик.
Хайде, Симо.
Боже мой!
- Готов ли си?
- За какво?
- Искаш да видиш какво правя, нали?
- Да.
Да, наблюдавах те, но...
Какво? Спектакълът още не е свършил.
Моментът на истината тепърва предстои.
Моментът на истината?
- Сега ще им покажем на "Си, си"-тата.
- Какво?
Дали е "Си, си" или "Но".
- О, Боже!
- Хайде.
Пожар!
Хайде, това е за заблуда.
Огънят ще ги привлече. Да се надяваме, че ще ги забави достатъчно.
Готов ли си да завършим това, което започнахме?
Джулиан, това е извънредно опасно, благодаря, че ми показа...
Полицаите са при огъня, но бодигардовете са все още наблизо.
Бодигардове?
Когато трябва да убия някой винаги е с бодигард.
Така е. И аз правя това...
... режа му гърлото и го вкарвам в тоалетната.
И сега е моментът за убийството.
- От къде изкара тоя нож?
- Няма никой.
- Сега номер 2, отваряме крановете.
- Добре, поиграхме си вече.
- Хайде, Джулиан, стига вече.
- Все още не.
Не, не, стига. Да се махаме.
Мамка му, не ме прецаквай, ясно? Не го прави!
Добре. Джулиан...
- Моля те спри се.
- Забрави. Работата е почти свършена.
- Това не е работа!
- Каза, че парите не са проблем.
Бинго! Как се казва?
- Това искаше, нали?
- Не.
- За това ми помагаше, нали?
- Не съм ти помагал.
- О, разбира се, че го правеше.
- Не, не.
Господи, не!
Купон, а?
Хайде.
Беше невероятен! Изплаши ме до смърт!
Хареса ли ти или не? Хареса ли ти?
- Повярвах ти наистина.
- Още ли съм един непознат?
Ей така, а?
- Видя ли му физиономията?
- Да, да, видях я.
- Не съм психар, Дани.
- Да, знам това.
Може да съм психопат, но не съм психар.
- Не, не мисля, че си психопат.
- Убивам хора.
Това не ме ли прави психопат?
- Да, ама...
- Не се заблуждавай.
Това, че си знаем някои тайни не означава, че можеш да ми вярваш.
Не, не, това, което ти правиш е опасно.
Знаеш какво казват: "Ти си това, което правиш".
Кажи ми...
Бийн ще остане ли с теб ако тази сделка не свърши добре?
Какво?
Бийн ще остане ли с теб ако продължаваш да губиш?
Тя е друга тема, никога...
Не ми отговори на въпроса.
Ако трябва да съм честен...
Не знам колко е останало от любовта и.
Дани...
Вярваш ли ми?
- Да сменим темата, моля те.
- Добре.
- Нещо по-весело.
- По-весело.
Разбира се.
Искам да те помоля за нещо. Всъщност това е една услуга.
- Разбира се.
- Голяма.
- Една много голяма услуга.
- Добре.
Виждаш ли...
... работата е там, че може да ми потрябва помощта ти.
- Помощ за какво?
- Тук приключих.
Свърших си работата по-рано и се обадих.
- Обадил си се?
- Да, на шефа. За да знаят...
... че съм на линия.
- На шефа си?
- Да. И ми...
...се обадиха за една работа, която трябва да свърша днес.
Друга работа?
Господи.
Работата е там, че ще се наложи да ми помогнеш.
- Шегуваш се, нали?
- Повече от сериозен съм.
- Не мога да ти помогна, Джулиан.
- Ще можеш.
Бих могъл, но не мога. Няма да ти помогна да убиеш невинен.
- Кой каза, че е невинен?
- Това е смешно.
- Само ще помагаш.
- Не.
- Само трябва да...
- Не, не. Слушай ме.
Не те чувам. Не те чувам.
Държиш се като дете.
Държиш се като дете.
Не се вдетенявай, само те моля да...
Добре. Няма да ти го кажа.
- Добре.
- Нито думичка.
Прекрасно.
Няма да ти кажа, че просто трябваше да се съблечеш на улицата.
- Не мога да повярвам, че казваш това.
- Просто да се съблечеш...
... за половин час, че да гледат бодигардовете на другата страна.
Няма начин.
Давам ти $50 000.
- Не!
- Това са много пари. В брой.
- Ще е забавно.
- Не. Казах, че не.
- Той е един проклетник, един нещастник.
- Не ме интересува кой е.
Нито какво е направил. Нищо.
Няма да ти помогна, Джулиан. Няма да го направя.
И ако пак започнеш да говориш за това ще си тръгна.
- Добре.
- Хубаво.
- Сменяме темата.
- Добре. Ти я смени.
- Смени я.
- Ти я смени.
- Добре.
- Ами хубаво.
Когато бях малък исках да стана мажоретка.
- Мажоретка? Сериозно?
- Да.
Исках да ме хвърлят из въздуха и да марширувам с оркестъра.
Сериозно?
Интересно, защото зет ми се запозна с една мажоретка...
За Бога, Дани! Шегувам се.
Не съм искал да стана мажоретка и не съм искал да говорим за мажоретки...
... освен ако няма да се къпем с тях.
Искам да говоря за това, което говорихме и за което ти не искаш.
Ама няма нищо за говорене.
Добре. Тогава...беше ми много приятно.
Стига де, Джулиан.
Хайде, какво правиш? Просто така си тръгваш?
Имам работа за вършене.
- Наистина не вярвах, че...
- Нищо.
Не мисли нищо.
Просто ме запомни като най-добрият разказвач, който някога си познавал.
Сбогом, Дани.
Джулиан.
За нещастие излязох прав.
Най-накрая можах да говоря с началника по продажбите.
Тя ми каза, че шефа и е уредил среща с Кортинез и неговите хора...
... а не с нас.
Все още можем да се надяваме.
Защото отначало е мислел да го направи с нас,
Но са го притиснали да подпише с мексиканска фирма.
Ще се опитам да говоря с Антонио, за да се видите още веднъж утре.
Като знам нещо повече ще ти се обадя.
Така че стой там още не сме приключили.
Дани.
Дани, аз съм Джулиан.
Хайде, Дани, само искам да се извиня.
Знам, че е късно и че се прецаках, но...
... съжалявам.
Аз съм нещастник. Един шибаняк.
Не трябваше да те моля да ми помагаш.
Уважавам добродетелите ти...
Пусни ме да се извиня.
Остави ме да го направя.
Не виждаш ли колко виновен се чувствам?
Дани!
Дани!
ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Здравей, Джулиан.
Образоваш ли се?
Винаги когато мога.
- Изглеждаш уморен.
- Уморен съм.
- Имам нужда от почивка.
- Какви ги говориш, Джулиан?
Москва, Лас Вегас,Виена, Филипини, Сега Будапеща...
... изтощен съм.
Ами знаеш как е.
Вземаш си почивка, а ние си намираме някой по-евтин.
Ясно ли е?
Може би няма да те искаме толкова след като си починеш.
- Винаги ще ме искате.
- Не. Не винаги.
Не и ако можем да си спестим няколко долара.
Не и ако се издъниш още веднъж както в Манила.
- Беше само този път.
- Някои се изнервиха.
- Аз се изнервих.
- За това искам почивка.
Не искам пак да се случи нещо такова.
- Не може да се случи.
- Знам, това ти казвам.
Но се чувствам сдухан. Чувствам се...
... неуверен.
Можеш ли да повярваш? Чуваш ли какви ги говоря?
Мислел ли си, че ще дочакаш този ден?
Мислех, че ти няма да го дочакаш.
Няма старчески дом за убийци, нали?
Стрелба с лък в 16 часа. Стрелба с пушка в 17 часа.
- Малко рано, но вечеря в 18 часа.
- Не разбираш ли, Джулиан?
Ако оставиш играта дори и за малко...
... не знам дали ще те пусна да се върнеш.
Какво, по дяволите, ще правиш тогава?
Ще си убиваш дните преследвайки тийнейджърки?
Чукане и духане зад стария моряшки магазин?
- На мен ми звучи добре.
- Джулиан, свърши тази работа.
Ако не го направиш ще съжаляваш. И ти го обещавам.
От къде знаеш?
Просто го направи, Джулиан. Моля те.
Нали?
Имаме проблем, г-н Ранди.
Проблемът е Джулиан Нобъл.
Изглежда, че не е доставил папката.
Знаеш ли?
Казват, че това са го рисували 53 години.
Хората са ядосани, г-н Ранди.
Г-н Стик е бесен.
- Г-н Стик знае за това?
- Знае.
Той знае, че можем да го оправим.
- Аз съм само куриер.
- Но той знае, че можем да го оправим.
- Оправяли сме всеки проблем.
- Сега трябва да оправите Нобъл.
Дами...
Добре, ще го сменя.
Не.
Да, сменете го, но не точно.
Г-н Стик иска нещо друго.
Не, това е смешно.
Джулиан работи с нас 22 години.
- Не е допускал грешки.
- Джулиан Нобъл е мъртъв.
- Точно така, Дани.
Това е момчето ми.
Отлично.
Свърших вече.
ДЕНВЪР
Утре стават 4 години.
Знам.
Като помислиш, мина доста време.
Като че ли беше вчера, нали?
Хенри беше жив...
... тук.
В гимназията ми се подиграваха заради лицето.
Наричаха ме хипопотам.
Или фасул.
И въпреки това играех баскетбол пеех в хора...
... имах приятели и се чувствах силна...
... но не бях.
Защото винаги вярвах на всичките им жестоки думи.
И винаги съм им вярвала.
Докато не намерих теб.
Дойде в 12 клас.
И ми каза...
... че съм красива. И за пръв път го повярвах.
Каза ми, че съм секси.
Беше секси на задната седалка.
И когато Хенри умря...
... ми каза да съм силна.
И че ще се оправим.
И го направихме.
Направихме го.
Защото ти никога не се предаде.
Не можах.
И никога няма да го направя.
Кой може да е в 11:30 през нощта?
Да?
Ти си Дани, нали?
Да, кой е?
Дани, Дани.
Да те ***, който те хване.
Джулиан!
Ще можеш ли да отвориш вратата? Замръзнах тук навън.
Топките ми са станали като бонбончета.
Молех се да не си ме забравил.
Мина доста време.
- Заповядай.
- Благодаря.
Ами реших да...
- Как ме намери?
- Лесно. Като се има предвид, че...
... записах името ти в бележника си.
- Извинете, не си дадох сметка.
- Няма проблем.
Трябва да сте Бийн.
Съпругата ми.
Толкова съм чувал за вас.
Аз също за вас.
Много сте по-красива отколкото Дани ви описваше.
Дани!
Винаги съм казвал, че си най-големият късметлия, който познавам.
Какво правиш насам, Джулиан?
Наистина не знам.
Не знам.
Предполагам, че не съм ви притеснил, искам да кажа...
... вече е полунощ.
- Да.
- Ами..
Бих приел чаша кафе.
Само една чаша.
Да. Ама разбира се.
- Отивам за кафе.
- Това ще е прекрасно.
- Или пък уиски.
- Още по-добре.
- Ще направим нощ на уискито.
- И танци, и песни.
Добре де, поне на уиски.
Това е много странно. Много, много странно.
- Мога да го помоля да си ходи.
- Или да го поканим да остане.
- Може да съжаляваш за това.
- Защо?
Мислиш ли, че е опасен?
Не е ангел. Разбира се, че е опасен.
Исках да кажа наистина опасен. Ти каза, че е готин тип.
Да. За убиец е наистина много приятен.
Мамка му!
По дяволите!
Какво? Разбира се, че мога да псувам.
Особено сега. Кога ако не сега?
Разбира се.
Сега е шибаният момент, идеален за псуване.
Има един проклет убиец в нашата шибана къща.
Мислиш ли, че си носи оръжието?
Един тост?
За непознатият, който пристигна в полунощ.
- Не си непознат.
- Разбира се, че съм.
Повярвай ми, Джулиан, далеч съм от тази мисъл.
Тостът трябва да е за теб, Дани. И за теб, Бийн.
За вашето гостоприемство и доброта.
- Не мислех, че ще те видя отново, Джулиан.
- Аз също, Дани. Но...
... нещата... се променят.
Нещата се променят.
Това е...?
- Запазил си го?
- Да, така е.
Запазил си го. Не мога да повярвам.
- Говори постоянно за това.
- Не мога да повярвам, че си го запазил.
- Можех ли да не го направя?
- Беше много специален ден.
Да.
Дани разказа ли ти с какво се занимавам?
Професионално.
Носиш ли си оръжието?
Да.
- Нося го.
- Може ли да го видя?
- Сериозно?
- Да, моля те.
- Скъпа, не...
- Подръж за малко.
- О, 38 калибър?
- Точно така.
Познаваш оръжията.
- Да, ами...
- Боже мой!
Ти си фантастична жена.
Бийн знае много неща за... много неща.
Я ми кажи...
Дани разправя ли ти как си прекарахме в Мексико?
Да, разбира се. Защо?
Господи, Дани...изглеждаш добре.
Наистина много добре.
- Ти също, Джулиан.
- Не наистина.
Изглеждам като тайванска курва, връщаща се от работа в неделя сутринта.
Но ти...
... при теб всичко е наред. Нали?
- Много добре. Да.
- Добре...
Уважават те отново, нали?
- Да.
- Да?
Значи направихте сделката, заради която беше в Мексико?
Направихме я.
И късметът ти? По-добър е вече, нали?
Не виждам дървета в кухнята.
Казал си му за това?
- И обичаш Бийн повече от всякога.
- Така е.
Значи вече имаш каквото искаше.
Вдигам тост. За мъжът, който спечели отново уважение.
За жената, която е по-красива отколкото заслужава, който и да е мъж.
И за мен.
Какъв е тостът за теб?
Тост за един мъртвец, Бийн.
За един мъртвец.
Преди 3 месеца имах работа в Манила.
Обикновено това ме радва. Харесва ми топлия климат.
Мъжете приличат на момичета. А бе, направо е фантастично.
Проблема беше, че бях се сдухал.
Не знаех, че мога да се сдухам, но беше така.
Беше направо като по учебник.
Обхвана ме паника.
Изгубих самоконтрол.
Опитах се да поправя това с няколко напивания...
... обаче не помогна.
Пиех, пиех и...
... нищо. Продължавах да се чувствам парализиран.
Продължавах да чувствам главата си, като че ли ще експлодира.
Така че...
... посетих "Домът за благонравни девици".
Една красива проститука ми помогна със стреса.
Беше една възможност да излекувам проблемите си.
Едно добро чукане винаги помага.
Извинявам се за речника.
- Продължавай.
- Значи имах тази мисия.
Нищо специално. Някой не беше удобен.
Някой, когото не искаха наблизо.
Нали знаете, каквото обикновено си работя.
Знаех, че тоя тип ходи на пазара...
... да купува плодове всеки вторник.
Харесваха му плодовете.
Планът беше много прост.
Докато той се разхождаше сред хората и търсеше какво да купи...
... го видях.
Проблемът беше, че откачих отново.
И всеки път когато го погледнех...
... виждах малко момченце на неговото място.
И не беше някое си момченце.
Бях аз.
Аз, като хлапе.
Много странно, нали?
Просто изгубих контрол.
Извадих ножа и се приготвих.
Но...
... не можах да го направя.
Просто не можах.
И после какво стана?
Събудих се върху едно магарешко лайно.
Припаднал съм.
Предполагам, че не всеки се събужда върху магарешко лайно.
И оттогава...
... всичко беше много странно.
Някой мисии излизаха добре. Други не чак толкова.
И преди няколко седмици се преебах отново в Будапеща.
Блокирах точно в момента когато трябваше да стрелям.
Не свърших работата.
И това беше.
Предполагам, че е въпрос на време.
Няма ли някой с когото да поговориш?
- Да не мислиш, че си имаме психолози?
- Това не е нормално.
Ще те убият, защото не си свършил работата?
Не можеш ли... просто да кажеш...?
''Съжалявам'' например.
Кажи им, че си бил малко сдухан и че си се объркал малко.
Не можеш ли да го направиш?
Ама...
... щом виждаш изображения на себе си като дете.
Ако това не е работа за Фройд не знам за кого е.
Наистина трябва да им кажеш.
Ама не мога да им кажа това.
Цял живот планирах едни спокойни старини.
И сега в Будапеща направо си дадох смъртна присъда.
И как стигна чак до тук?
Това е забавно.
Някой хора когато са в криза просто се прибират у дома.
Моят проблем... проблема, който споделих на Дани в Мексико беше...
... че няма дом.
Искам да кажа...
... затова съм тук.
Ти си единствения приятел, който имам.
Това е смешно. Не може да нямаш приятели.
Нямам.
Наистина нямам.
Разбираш ли?
Звучи побъркано, нали?
Ти си единственият ми приятел, а аз едва те познавам.
Тази къща...
... твоята къща...
... е единственият дом, който имам.
Тя е прекрасна, Дани.
Невероятна е.
- Тя е всичко а мен.
- Това ми каза и в Мексико.
Ти ми говореше, аз те слушах.
Но сега си давам сметка.
Сега виждам...
... че си бил прав.
Всичко, което стана в Мексико ли и разказа?
Казах и какво правехме заедно.
И как завършва разказа ти?
Знае, че за последно си бил пред хотелската врата...
... когато искаше да те извиня и ме молеше да ти помогна за работата.
Това ли и каза?
Че чуках и чуках и ти не ми отвори?
Да.
Господа.
Аз съм малко пияна.
Това е едно прекрасно място, за да бъдеш.
Джулиан, тази нощ оставаш тук.
Благодаря, Бийн.
- Обещавам, че сутринта няма да съм тук.
- Няма да говорим за това сега.
Знаеш ли? Не мисля, че някой гост може да си тръгва в 3 часа през нощта.
Не е подходящото време.
- Забавно е, нали?
- О, много е забавно.
Може ли да пусна музика?
Разбира се. Сега?
Да. Ще погледна какво имате и ще слушаме до сутринта.
Ще си пуснем музика и ще чакаме утрото да настъпи. Нали?
Разбира се. Да.
Дани?
Надявам се да позволиш.
Бих искал да помоля съпругата ти за един танц.
Джулиан, май пи повече.
Да. Ще ми разрешите ли един танц?
Не ти казах, че ми харесва да танцувам.
Но това е друга история. За друг момент.
Най-накрая заедно.
Скъпа, мисля, че утре трябва да ставаме рано.
Няма проблеми. Ще съм изчезнал още преди да си спомните за тази нощ.
От къде изкара тоя израз? От "Наръчник на Убиеца" ли?
Единствената жена, която съм обичал...
... беше майка ми.
Ами съпругата ти?
- Съпруга?
- Дани ми каза, че си бил женен...
... и че е умряла в една катастрофа. Обичал си я.
О, Боже мой!
- Не мога да повярвам.
- Не съм бил женен.
- Не мога да повярвам.
- Не е ли имало катастрофа?
Не. Той ми разказа за синът ви и аз се опитах да бъда солидарен.
- Беше глупаво.
- Знаеш ли, Джулиан?
- Аз съм глупав.
- Не, не. Не си глупав.
Аз съм глупав, не ти.
Не виждаш ли, че можех да продължа да те лъжа, но не го направих.
Показах уважение към теб защото...
... вече сме приятели.
Приятели сме, нали?
И така! Какви още лъжи си ми разправял, Джулиан?
Наистина ли си наемен убиец, Джулиан?
Да, да. Улеснителят на смъртни случаи... или каквито там ми ги разправяше.
Да, такъв съм. Устройва ли те този отговор, Дани?
Лъжа когато е необходимо. Казвам истината когато мога.
С теб...
... почти всичко беше истина.
Да си ходя ли?
- Не.
- Не.
Няма нужда да си ходи заради една лъжа.
Ще си прекараме нощта с този убиец.
Ще оставим лъжите му да отлетят като летен бриз.
И после може да си разменим съпругите.
Ти нямаш съпруга, не помниш ли?
Това беше добро.
Дани.
Дани.
- Дани.
- Не.
Искам пиле.
Ела, трябва да говорим.
Какво става, Джулиан? Какво искаш?
Не мога да ти го кажа тук.
- Какво?
- Идвай!
Добре, Джулиан. Вече сме в колата ти.
- Какво става?
- Проблемът, Дани.
Проблемът, който не ти споделих...
Не си го позволих защото Бийн беше там...
... е че получих оферта, за да си разреша проблема.
- Това е добре.
- Знам, знам.
Това е много добре. Каква е тя?
Обади ми се моя инструктор г-н Ранди...
... имало някакъв интернационален проблем за някакъв клиент в Бали.
Още ли си във връзка?
С тези хора?
- Да.
- Това е смешно. Знаеш ли?
- Много съм уморен, Джулиан.
- Чакай...
... обади ми се преди 4 дни и ми каза, че мога да поправя грешката си...
- ... и ще ми прости живота.
- Ами добре, това е...
- ... една добра новина.
- Проблемът е...
... че ме помоли за още една работа.
Нямам избор. Свършвам работата или умирам.
Добре.
Но има един малък шибан проблем.
Хубаво де.
- Какъв е той?
- Всъщност е един голям проблем.
И няма да ти хареса.
- Няма да ми хареса?
- Изобщо.
Защото работата...
... включва и теб.
Не може да е вярно това, което казваш.
Какво мислиш, че казвам?
Ти знаеш какво си мисля, че казваш.
Не.
Не мисля, че знам какво си мислиш, че казвам.
Искат ме мъртъв?
Не...
Дани, не е това.
Благодаря ти, Господи.
Не е това, но ми трябва твоята помощ.
- Какво?
- Трябва да ми помогнеш.
Не, не. Моята помощ е точно това, което не ти трябва.
Объркан съм. Знаеш.
Направо съм наникъде. Не мога да свърша тая работа сам.
Трябва да го кажеш на друг. На някой колега.
- Не познавам други.
- Ами запознай се.
- Не познавам.
- Не мога да ти помогна.
Дани, Дани. Ти си перфектният кандидат.
Много съм далеч от това, Джулиан.
Не помниш ли реакцията ми последният път когато ми предложи?
Това беше в Мексико. Просто се опитвах да си прекараш добре.
Значи да убиеш някого е голяма веселба?
- Възможно е.
- Отивам да спя.
- Дани, стига де.
- Не ти трябва друг.
Винаги си го правил сам.
Понякога двама души се оправят по-добре.
Мисля, че вторият не трябва да е някой страхливец.
Или неподготвен.
Някой неквалифициран, Не искам да слушам. Отивам да спя.
Дани, в много опасна ситуация съм.
Не вярвам, че мога да го направя сам.
Да подготвяш убийство когато не си уверен е нещо ужасно.
Това е като да си патриот без мотив.
Моля те, кажи ми, че не искаш да ти помогна.
Не мога да го направя.
Дани. Дани, моля те.
Някой трябва да умре. Непознатия или аз.
Ти кого избираш?
Слушай...
... ако направя това ще съм чист и свободен.
- Чист и свободен, Дани.
- Добре.
Имам достатъчно спестявания, за да отида на някой прекрасен гръцки остров...
... с прекрасни малки гъркини.
Това няма да е възможно, Дани, ако не ми помогнеш.
- Не мога...
- Мамка му, Дани!
- Ти си единственият ми приятел.
- Джулиан.
Истина е и...
- И какво?
- И...
... ми го дължиш.
Ако ще правим това, кога ще е?
Днес, на хиподрума.
- Днес?
- Да, в Аризона.
Не, не. Това е невъзможно, Джулиан.
Съжалявам, няма друг вариант.
Не, не. Днес е 4ти, годишнина от смъртта на сина ми Хенри.
Ще ходим на гробището.
До кога е отворено гробището, Дани?
Не знам.
Ще се върнем в 16:30 и отиваме там. Обещавам.
Така ли? И как ще стане, Джулиан?
Имаме резервация за самолет в 07:40 сутринта.
- Самолета се връща в 14:30.
- Ще успеем ли?
Направих го вчера. Първа класа, всички екстри.
Сега бягай да се облечеш и да свършваме тази работа.
Шоуто трябва да продължи.
Дани.
ТЪКСЪН
ЩЕ СЕ АКТИВИРА АЛАРМА
Съжалявам, съжалявам.
Аз го направих, съжалявам.
Подпрях се на вратата и тя се отвори. Съжалявам. Аз просто...
Спрете я!
Съжалявам.
Джулиан.
Джулиан.
Какво, по дяволите, става?
Довлече ме до Аризона...
... на тоя шибан хиподрум...
... за да свършиш тази работа. Нали?
За да свършиш тази работа. Последната ти работа.
Да убиеш някой, когото не познавам. И да прекараш остатъка от живота си...
... с гъркининте. Малките прекрасни гъркини. И направихме...аз направих всичко идеално.
Не ти, аз го направих. Направих го перфектно, видя ли?
Беше блестящо!
Имаше прекрасна мишена, аз видях и не се възползва.
Какво става?
- Загубих го, Дани.
- А! Сериозно?
Ами ще те убият, Джулиан.
- Изтървах го.
- Това е неприемлив отговор.
- Ама е истина.
- О, за Бога.
Ей, концентрирай се. Трябва да се вземеш в ръце.
Просто ме погледни, Дани. Виж ме.
Аз съм една руина. Аз съм пародия.
- Джулиан, търябва да свършиш това.
- Не, не, не.
Остави ме на мира, моля те. Забрави за всичко.
Не мога да повярвам.
Опитвам се да те убедя да убиеш някого.
Просто си върви, Дани.
Не.
Ще го направим.
- Ама не мога.
- Трябва да го направиш.
Трябва да го направиш. Ако не, ще те убият.
- Разбираш ли ме?
- Да.
Няма да разреша това да се случи.
Отказвам да позволя да се случи това.
Качваме се двамата горе. Аз съм с тебе.
Ще те заведа, а ти ще свършиш това, за което дойде.
Разбрано?
Нали?
Да.
- Да, добре.
- Точно така.
Хайде сега.
Всичко е наред?
- Ще бъдеш ли до мен?
- Да, да, да.
- Ще ми помогнеш да го направя?
- Точно така.
Благодаря.
Хайде да убиваме тоя шибаняк и да се махаме от тук.
Добре.
Благодаря.
Сериозно.
Бях откачил там.
Ти ми помогна.
Много ми помогна.
Знаеш, че се оправям с тези неща, Джулиан.
Оправям се лъжите. Оправям се даже с едно убийство, Джулиан.
Не знам само дали ще мога да понеса онова за патриота.
Радвай се. Всичко свърши.
Не ти прощавам.
Няма проблеми, наистина.
Ти сам го каза.
Дължах ти го.
Мислиш ли, че ако не беше отворил вратата оная нощ в Мексико...
... сега щяхме да седим тук?
Вероятно, не.
Хайде, Дани. Само искам да се извиня.
Знам, че е късно и аз съм пиян, но...
... съжалявам.
Господи! Знаеш ли колко виновен се чувствам?
Дани!
Дани!
- Чакай, Джулиан.
Идвам.
Не знам какво да направя за тази работа.
Сигурен ли си, че ако убия тоя ще получиш договора?
Той е единствената конкуренция.
Ще го преживееш ли?
- Да.
- С ръце изцапани с кръв.
Ами това е, което правят хората.
Да не би тези...
... хората, който са преуспели...
... да нямат кръв по ръцете?
Тази нощ ти стана мой приятел, Джулиан.
Стана ми приятел завинаги.
Няма да направя това за теб.
През нощта вземаш едно...
... безумно и отчаяно решение. Ако го направя...
... ще съжаляваш вечно.
И ще чувстваш срам и вина до края на живота си. Вярвай ми.
Уплашен съм, Джулиан.
Хора като теб...
Мислиш, че нямаш късмет?
Но ти си най-големият късметлия в света.
Просто трябва да погледнеш.
Тя е в къщи и те чака.
Ако направя това за теб...
... ще имаш лош късмет до края на дните си.
Въпреки всичко не искаш да го направиш. Знам, че не искаш.
Не си от този тип хора.
Затова те харесвам.
Ти си абсолютно противоположен на мен.
Тази нощ ме изненада.
Изненадах и себе си.
Предполагам, че си доволен, нали?
Завърши мисията.
Вече не си в черният списък.
Ами не съм в черния списък и не съм свършил никаква мисия.
Не разбирам.
Мислех, че шефа ти иска да свършиш тази работа.
Шефа ми, г-н Стик...
... беше тази работа.
- Искаш да кажеш, че убихме...?
- Убихме тоя, който искаше да ме убие.
Проблемът е разрешен.
Ти си...
... един кучи син.
Аз съм и други неща.
- Не ме удряй друг път.
- Съжалявам.
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: M1L3N@