Confirm Or Deny (1941) Свали субтитрите
ПОТВЪРДИ ИЛИ ОТРЕЧИ (1941)
участват още: РОДИ МАКДАУЪЛ, ДЖОН ЛОДЪР, РЕЙМЪНД УОЛБЪРН,
АРТЪР ШИЛДС ЕРИК БЛОР
сценарий ЙО СВЕРЛИНГ
по разказа на ХЕНРИ УЕЛС и САМЮЪЛ ФУЛЪР
оператор ЛИОН ШАМРОЙ
художници РИЧАРД ДЕЙ и УИЪРД ИНЪН
монтаж РОБЪРТ БИШОВ
режисьор АРЧИ МАЙО
ТОВА Е ЛОНДОН септември 1940 г.
"ОБЕДИНЕНИ МЕДИИ" НА АМЕРИКА
1000 ВЕСТНИКА 90 МЛН. ЧИТАТЕЛИ
Г-це Хардинг, елате.
Да, г-н Стивънсън?
- Обадете се на Ван Дайк.
Офисът в Ню Йорк. "Във връзка с получаването на директна линия
до пощенската станция в Пензанс, искам да ви информирам,
че единствената, която съществува, е на сър Тит Скот
от "Пензанс Хроникъл" и той няма да я подели с никого
за цялото злато на Форт Нокс, Кентъки.
Отнесох въпроса до министър-председателя
и той ме увери, че нищо не може да се направи.
Преди това запознах всички министри на...
Преди това запознах всички...
министри на кабинета, които познавам лично, но без резултат.
Миналата седмица обядвах с г-н Дъфийлд
от Министерството на съобщенията.
И той каза...
че за директна линия... не може да става въпрос!
Смея да кажа, че познавам повече хора сред кръговете на властта
от всеки друг американец в Лондон.
И щом аз не мога да получа директна линия до Пензанс, това значи,
че никой не може." Това е всичко, г-це Хардинг.
Да го съкратя ли?
- В никакъв случай.
Не променяйте и дума. Нито една.
Героят на Джони е погребан в средата на тази история. Нали ще го видиш?
Кажи на Джеф да се обади в Дувър, да види дали обстрелват Конуей?
Ред. Дай ми сър Тит.
- Сър Тит не е в Савой, г-н Мичъл.
Намери ми някой, който е в града.
- Добре, ще пробвам с дъщерята.
Благодаря, Албърт.
Искаш ли още чай, Джеф?
- Благодаря, момчето ми.
Това беше самолет, нали, Джеф?
- Знам. Това е Бофор. Шведско оръдие.
Това вече е Орликон, Албърт.
Благодаря.
Да.
Да. Тези въздушни битки в канала са без значение.
Интересуват ме баржите. Хитлер е направил поточна линия в Кале.
Да, но как да отида?
- Преплувай! Само 30 км са.
Министърът на съобщенията.
- Знам. Какво носиш?
Списък с жертвите.
- Дай го. Благодаря.
Лейтенант Едуард Хардинг, убит в сражение.
Искате ли още чай, г-це Хардинг?
- Да, Албърт.
Г-н Стентън иска това да се пусне по нощната линия.
Няма подробности.
Благодаря. Той много би...
Във връзка с получаването на директна линия,
ви информирам, че единствената е на сър Тит Скот от "Пензанс Хроникъл"
и той няма да я подели с никого за цялото злато на Форт Нокс, Кентъки.
Ред? Какво стана със сър Тит?
- Издирвам го.
Опитай при "Фалкън".
"Фалкън"? Издирвам сър Тит Скот.
Здравейте, г-н Биндъл.
- Здравей, Албърт.
Виждам, че още го боли.
- Едва ли. Вземи.
Ето.
24 часа на ден, седем дни в седмицата
седя на скапания стол да чакам няколко смрадливи гълъба,
които не идват и никога няма да дойдат.
Г-н Биндъл, щом Мич Мичъл казва, че гълъбите ще дойдат, ще дойдат.
Със сигурност.
- Представи си, че дойдат. После?
Не знам. Никой не знае. Дори г-н Стивънсън.
Но г-н Мичъл веднъж ми каза, че сте имал най-важният пост от персонала.
Освен мен.
- Ти?
За разлика от вас, моята работа е напрегната. Вие гледате, но аз слушам.
Слушаш?
- Радиото.
Какво слушаш?
Това е странното, г-н Биндъл. Трябва да го нагласям веднъж на ден.
В 17:00 ч. За новините. Трябва да хвана само едно предаване.
Хагърти, Ей Би Си – Берлин. Трябва да хвана само една реплика.
Само една реплика?
- Да, първата реплика.
Ако каже: "Говори Хагърти от Берлин," няма значение.
Ако каже: "Хагърти се обажда, излъчва или идва от Берлин,"
и това няма значение. Но ако каже: "Г-н Хагърти предава от Берлин"...
Това има значение. Тогава трябва да намеря г-н Мичъл, където и да е,
жив или мъртъв, пиян или трезвен и да му кажа.
Това са моите заповеди. Дословно, ако гълъбите дойдат.
Следя ги тук от седмици.
- Аз слушам от седмици.
Ако питаш мен, този Мичъл е превъртял.
Не, г-н Биндъл, той знае за какво става въпрос.
Един ден ще го настроя и ще чуя: "Хагърти предава..."
А един ден вие ще...
- Г-н Биндъл, вижте!
Значи така.
Много са викани, но малко са избрани.
- Колко е часът, г-н Биндъл?
Не знам. Писна ми от всичко.
16:55 ч.
- 16:55 ч.? Време е за Хагърти!
Приятен ден, г-н Биндъл. Само така.
Само така.
"Обединени медии". Изчакайте, моля.
Г-н Мичъл, обаждат се от Ню Йорк.
- Свържи ме.
Ало?
- Ало, Ван. Как си?
Какво става с телефоните ви? От шест часа ви избирам.
Как бяха "Джайънтс"?
- Победиха. Какво става с баржите?
Научихме от София и Белград, че Хитлер се готви да напусне Бергнойщат.
Или ще тръгне към Турция за нападение срещу Суец,
към Испания за набег в Гибралтар или към Франция за инвазията.
Какво... Ало? Ало? Ред?
- Да, господине?
Ред, другия път кажи на Ван Дайк да не споменава думата "инвазия".
Забранено е. Какво стана със сър Тит? Звънни пак в офиса му!
Обаждам се от "Обединени медии". Сър Тит върна ли се вече?
Благодаря.
Самотно ли ти е без Дейзи?
- Не, но това е идея.
Зарежи цензорите. Аз ще се погрижа.
Да?
- Г-н Уилкинс е. Търсил ли сте ме?
Имам цял куп за свалянето на шпионските балони.
Трябват ми баржите. Баржите!
- Как мога да отида там?
Не разчитай на проклетите коли. Намери си рибарска корда.
Вземи метрото. Не знам как ще стигнеш, но да си там! Да?
Г-н Мичъл, намерих сър Тит.
- Къде?
В Колониалния клуб.
- Страхотно!
Ти поемаш, Джони, нали?
Всеки ден по това време, Би Би Си призовава своите кореспонденти
от всички части на света за най-новите новини от войната.
Ще чуем първо нашият кореспондент в Берлин, Германия.
Ню Йорк вика Берлин. Берлин е на линия.
Добър ден. Хагърти предава от Берлин. След конференцията днес
между руския посланик Деканов и външния министър фон Рибентроп...
Албърт, къде отиваш?
- В Колониалния клуб.
Вие сте собственик на вестник, знаете какво намеквам.
Младежо, семейството ми издава "Хроникъл" в Пензанс от 1842 г.
Да, знам това.
- Имаме директна линия
откакто Самуел Морз усъвършенства телеграфа.
И това знам, сър.
- Няма да я продам докато съм жив.
Но Северния, Източния и Балтийския кабел са прекъснати.
Всичко, което в Европа минаваше по суша,
сега минава през САЩ и претоварва кабелите.
Линията е задръстена с официални, търговски и прес съобщения.
Това задръстване лишава 90 милиона читатели от новини.
Но ако има директна линия до Пензанс...
Приятна вечер.
Сър Тит...
- Приятна вечер.
Албърт, какво правиш тук?
- Казахте да ви намеря.
Хагърти? Предава?
- Предава.
Сигурен ли си?
- Да. Други заповеди?
Кажи на Бен да бъде нащрек.
- Дадено.
Не ви моля да ни продадете линията, дайте я под наем за една година.
Не. Не. Боже. Не разбирате ли значението на думата "не"?
Не и когато съм готов да ви предложа 1000 паунда в брой?
Поемете си дъх.
Правителството ще поеме линията ви за свързочните войски.
Но ако я прехвърлите на нас...
- Приятна вечер.
Добре, за шест месеца. 1000 лири, за да използваме
линията ви за шест месеца.
- Приятна вечер.
Помислете за това по отношение на патриотизма.
"Хроникъл" има тираж от само няколко хиляди копия.
"Обединени медии" обслужват хиляда вестника с 90 милиона читатели.
Няма да си разбутам вестника за шест месеца.
Три месеца!
- Не, не, не.
За два месеца.
- Не, не.
Един месец.
- Не!
Предлагате ми хиляда лири за един месец?
Има ли сделка?
- Не.
Добре тогава, за две седмици.
Една седмица.
- Вие луд ли сте?
Не колкото вас, ако отхвърлите тази оферта.
Да разбирам ли, че ми предлагате 1000 лири,
за да използвате линията ми за седмица?
Точно така. Една седмица. В брой в аванс.
Това е последното ми предложение.
Добре, сър Тит. Приятна вечер.
- Върнете се!
Романов, направи му един масаж с алкохол.
Не искам да умре от пневмония.
- Да, сър Тит.
Не знаете ли, че не е позволено?
- Съжалявам, извинете.
Глупак.
Съжалявам за кибрита. Не съм искал да помагам на врага.
Защо го запалихте тогава?
- По навик.
Или по-скоро мислех за нещо друго. Мислех как да празнувам.
Какво има за празнуване?
Намерих начин да спестя 40 минути на ден.
Ти да видиш. Американец сте, нали?
- Как разбрахте?
Те си губят времето в опити да спестят време
и щом го спестят, не знаят какво да го правят.
За 40 минути се случват много неща. Например, мога да ви взема такси.
Не, благодаря, обичам да вървя пеша.
И аз. Може ли да ви изпратя?
- Нямам дом.
Следобед бяхме бомбардирани.
- Съжалявам.
Ако мога да съм полезен...
- Отседнах при баба ми.
Искам да се запознаем.
- С баба ми?
Да.
- Защо?
Обичам бабите. Имам си две в Щатите. Държат една чайна.
Кажете, искате ли да пием чай?
Да нямате навика да си хващате момичета, когато няма ток?
Как можете да кажете такова нещо? Как може дори да си го помислите?
Опитвате се да ми кажете, че не се опитвате да ме сваляте?
Не, разбира се. Чакайте... Не разбирате.
Вървите си в тъмнината. В пълен мрак.
Светва кибрит, появява се една ръка и чувате глас.
Лека нощ.
- Чакайте.
Не разбирате ли?
- Напълно.
В Лондон има милиони хора. Мъже и жени.
И от всички тези милиони, двама души се срещат като кораби през нощта.
В това е мистерията.
- Не рискувате ли сериозно,
когато дори не можете да ме видите?
- Виждам ви цял живот.
Вирнатият нос. Малката, но решителна брадичка.
Широка уста. Руса коса, надявам се. Разбира се, това не е решаващо.
Не съм сигурен в цвета на очите ви.
Може ли да ви нося чантата?
- Да.
Много съжалявам.
Какво има, да не сте настинал?
- Не. Парфюмът, с който сте, какъв е?
"Бъдни вечер".
- Прекрасен е.
От сега нататък, това е любимият ми парфюм.
Полицейският час.
- Вижте...
Нали не мислите, че кибритът ми е виновен?
Хайде, американецо. Да отидем в най-близкото убежище.
Ред, чакай малко.
Чакайте малко, куфарът ви е в мен.
Честита Коледа.
И на вас.
Благословете всички сержанти и офицери.
Благословете всички ефрейтори и малките им деца,
защото се сбогуваме с всички тях.
Обратно към дома си те пълзят,
от тази страна на океана няма да ви повишат.
Затова горе главата, момчета, благословете ги всички.
Благословете ги всички!
Високият, ниският и дебелият.
Благословете всички сержанти и офицери.
Тихо.
- Моля ви.
Беше доста близо. Май с часове няма да разберем нищо.
Може би ще пренощуваме тук.
Кажи ми, Ред...
- Защо ме наричаш Ред?
Имах ирландски сетер, Ред.
Умря от чума.
- Аз какво общо имам?
Много обичах това куче и сега, когато харесам някого, му казвам Ред.
Хайде да не ме наричаш Ред.
- Така ли, а как да те наричам?
Казвам се Карсън.
- Това първото ти име ли е?
Не.
- Как ти е първото име?
Дженифър.
- Дженифър?
Шегуваш ли се?
- Не, Дженифър е.
Дженифър? Ред? Ред по ми харесва.
Добре, тогава да е Ред.
- Много благодаря.
Ред, луда е по мен!
Скъпа, има място за всички, нали?
Точно така. Ред, искам да говоря с теб.
Ако нямаш нищо против, искам да си лягам.
Ред?
- Моля те, остави ме да спя.
Работиш в програмата на "Савой", нали?
Случайно да работиш в Дорчестър?
- Не.
Да не си барманка в Сохо?
Близо ли съм?
- Не си, а и съм уморена.
Къде съм те виждал преди?
Ред?
Да не си камериерка в "Риджънси"?
Наистина ли приличам на камериерка?
- Какво им е на камериерките?
Когато напуснах училище, се сгодих за една.
Ожени ли се за нея?
- Не.
Защо?
А сервитьорката? Изключително момиче. Беше от класа...
Не се интересувам от любовния ти живот. Заспивай.
Как да разбера къде съм те виждал?
- Има ли значение?
Ако разбера къде съм те виждал преди, ще знам къде да те видя пак.
Няма да е зле да ти се обадя и да излезем.
Ако разбера къде работиш...
Добре, работя в Министерството на съобщенията.
Ето къде съм те виждал! Каква си там?
Работя на телетипна машина. Вземам 4 лири на седмица.
Нашите живеят в Уинчелси. Нямам братя и сестри.
Омъжена съм с четири деца. Едното е албинос.
Завършила съм в Америка и ужасно ми се спи.
Каква война.
Освен това хъркаш.
Най-лошата бомбардировка! Прочетете всичко.
Прочетете всичко.
Хей, вие, прочетете всичко!
Добро утро, Джони.
- Добро утро, Мич.
Май някой е кихнал?
- Това заварихме, когато дойдохме.
Всички ли са добре?
- Освен г-н Биндъл.
Какво е станало?
- Бил е сам, когато е паднала бомбата.
Казаха, че след седмица-две ще го изпишат.
Това е добре. А телетипните машини?
На парчета са.
- Дейзи, а телефоните?
Не работят, г-н Мичъл.
- Нищо ли не работи?
Няма да е за дълго.
Г-н Мичъл? Ще намерите ли някой да ме замести веднага?
Защо?
- Семейството ми чака.
Навъртай се, Ред.
Извинявай, Ред. Желая ти успех.
- Благодаря.
Джони, докарай камион! Най-големият!
Шефе, за линията до Пензанс...
- Що за човек си, Мичъл?
Бомбардираха ни, телетипите са на парчета,
един човек е ранен, а ти мислиш...
- Още сме в бизнеса, нали?
С линията под наем можем...
- Няма смисъл да говорим.
Вчера говорих с Ню Йорк. Няма да стане!
Стана. Снощи сключих сделка. Сключих сделка със сър Тит.
Това е изключено! Сър Тит каза, че няма да продаде на никаква цена.
Не я продаде, даде я под наем.
- За колко време?
За седмица срещу 1000 лири.
- Не е време за шеги, Мичъл.
Хиляда лири не са шега.
- Нямаш право да сключваш сделки
без да се консултираш с мен.
- Е, в момента се консултирам.
Целият побъркан свят се занимава само с нахлуването в Англия.
И щом гръмне, този с линия ще има 40 минути преднина.
Нашите вестници ще са по улиците почти един час преди всички останали.
Знам, но само една седмица! Когато разберат, ще минат месеци
преди германците да нахлуят.
- Това го казвате ти и Берлин.
Това искат да мислим. Най-добрата стратегия на света.
Вчера Хитлер напусна Бергнойщат. Дестинация – неизвестна.
Тази сутрин обикалях Лондон. Почти като Ротердам е.
Залагам хиляда паунда, че снощи беше увертюрата.
Глупости! Една седмица? И каква е ползата от линия,
когато дори нямаме офис?
- До края на деня ще имаме. А и...
Между другото, трябва да вкараш малко пари в сметката ми.
Пари? Аз?
Дадох на сър Тит чек за 1000 лири. Трябва да има покритие.
Какво?
- Каквото казах, безполезно е.
Имам 30 лири в банката, затова отиди там с парите.
Сър Тит е шотландец. Затова те съветвам да си там
когато банката отвори. Много благодаря, шефе.
Джони, намери ли камион?
- Идва.
Когато дойде, натоварете каквото можете. Местим се.
Къде?
- Спокойно, ще ти кажа.
Дейзи, ще бъда в офиса на Дъфийлд. Министерство на съобщенията.
Г-н Мичъл?
- Да.
Казахте, че ще се местим ли?
- Да.
Може ли да вземем и гълъбарника?
- Останало ли е нещо от тях?
В безопасност са. И бараката.
- Добре. Джони!
Трябва да се погрижим за гълъбите. Някой трябва да наблюдава.
Г-н Мичъл, нека аз да наблюдавам.
- Не, Албърт.
Но аз наблюдавам добре.
- Сигурен съм, но си много ценен.
За теб имаме друга работа.
- Но не толкова важна.
Моля ви, г-н Мичъл, само докато г-н Биндъл се върне.
Добре, синко. Давай, Албърт Пъркинс
и нека враговете на Англия съжалят, че са се родили.
МИНИСТЕРСТВО НА СЪОБЩЕНИЯТА
Здравей, Мич.
- Как си?
КАБИНЕТ НА Г-Н ДЪФИЙЛД
Как сте, г-н Мичъл?
- Добре, г-н Дъфийлд.
Няма да ви отнема и минутка.
- Извинете ме. От Париж е.
Да? За вас е.
Благодаря. Да?
Да, Джони. Чудесно.
Да започват. Ще ти кажа преди да свършат с товаренето.
Бомбардираха ни, няма ни офисите.
- Това е войната.
Но има и своите плюсове. Вчера имахме офис, но нямахме линия.
Днес имаме линия, но нямаме офис.
- Казвате, че сър Тит...
Подписано, подпечатано...
- Извинете ме.
Да, естествено.
- Да?
За вас е!
- Благодаря. Да?
Чудесно, г-н Стивънсън. И платено.
Да? Много ви благодаря. Ще се видим по-късно.
Линията ни струва много пари. Ще спестим 40 минути от всяка новина,
която се появи. Усещам, че вече се е появила.
Ще спестя още 20 минути, ако изпратите ваш човек в нашия офис.
Казахте, че нямате офис.
- Това са подробности.
Преди да кажете "не", г-н Дъфийлд... Много ви благодаря.
И още нещо. Телетипите ни са съсипани и трябва да изкопая един отнякъде.
Всички свободни телетипи са тук, и знам, че може да се лишите от един.
Много ви благодаря. Спасихте ми живота. Приятен ден.
Г-н Дъфийлд, как можах да забравя,
но тази машина ми е безполезна без оператор.
Имате момиче, на име Карсън...
- Едно нещо харесвам във вас –
никога не молите за нещо.
- Ще спестя още 10 минути, ако я имам.
Вземете г-ца Карсън.
- Много ви благодаря.
Кажете й да дойде в това, което е останало от офиса ни.
Приятен ден.
Да? Не, съжалявам, току-що си тръгна.
Какви са, Джеф?
- Спитфайър.
Добре, да вървим. Момчета, помогнете на Джеф.
Здравей, Ред! Втори рунд!
Защо вървиш след мен? Навик ли ти е да обикаляш
и да сваляш след въздушно нападение?
Търся г-н Мичъл от "Обединени медии".
- Може да ми викаш Мич.
Ти ли си това?
- Не е граматично, но е вярно.
До къде я докара, Джони?
- Всичко без офиса на Стивънсън.
Остави го. Трябва ни място за мъжете. Хайде, момчета, качвайте се!
Чакай малко.
- Няма време за приказки, да вървим.
На първия ред сме. Центърът на оркестъра.
Печелиш или губиш. Има какво да разкажеш на внуците си.
Ало? Хотел "Риджънси".
- Хотел "Риджънси".
Ти не си опитен служител като него. Той беше изключителен.
Кингфийлд! Глупак! Идиот!
- Извинете, сър, но г-н Мичъл каза...
Не ме интересува какво е казал!
- Но аз мислех...
Не ти се плаща да мислиш.
От Министерството на съобщенията, г-н Мичъл.
Да? "Обединени медии". Търся Дъфийлд.
Здравейте. Мичъл се обажда. Как сте, г-н Дъфийлд?
Добре съм. В момента се нанасяме в новия офис.
Да, вече адресът ни е винарската изба на хотел "Риджънси".
Да, г-ца Карсън е тук, Чака телетипа. А вашия редактор, г-н Дъфийлд?
Чудесно. Много благодаря.
Здравейте, г-н Хобс. Как сте? Точно човекът, който ми трябваше!
Г-н Мичъл, искам обяснение.
- Извинете ме за малко. Джони!
Какво става с хората с телетипа?
- Идват да го инсталират.
Г-н Хобс, може ли да получа скица на мазето?
Трябва да пробия за кабела.
- Какво означава това?
Поради обстоятелства извън нашия контрол... Пазете се!
...трябваше да преместим щаба си във винарската изба.
Не може да влизате така.
- Г-н Хобс, ще ми благодарите.
Да ви благодаря?
- Г-н Хобс... Елате. Един момент.
Г-н Хобс. Това е извън протокола. Получих право отгоре.
От въздушна защита поемат подземията на всички хотели за подслон при атака.
И ще реквизират избата ви до сутринта, ако не сме се нанесли.
Трябва да се погрижите за хората. Не само това, но и да ги храните.
А и помислете за шанса за хотел "Риджънси".
Щабът на командването да бъде тук. Помислете за това!
Хиляда вестника. 90 милиона читатели.
Рекламата за това струва 1 милион. Можете ли да го отречете?
Изборът на винарската ви изба за Команден щаб,
знаете ли какво показва? Че хотелът ви е безопасен.
Така целия свят ще разбере, че имате единствения хотел
в Лондон със стоманена конструкция. Не го ли разбирате?
Да, разбирам го.
- Г-н Хобс, аз съм обиден и изненадан.
Причината да го избера, е, че живея тук.
Мога да сключа сделка със "Савой" или "Дорчестър", или друг хотел...
Ред, дай ми "Савой".
- Ред, отмени обаждането!
Отмени обаждането!
- Повярвайте ми, г-н Мичъл,
когато разбрах, че се нанасяте тук, нямах представа за ситуацията.
Това е най-добре защитената винарска изба в Лондон.
И ако нашите сервитьори няма да ви пречат,
като влизат и...
- Не, ще се оправим.
Г-н Мичъл? Ние сме от Министерството на съобщенията с телетипа.
Чудесно! Сложете го там. Някои от нас ще спят тук.
Ще ни трябват дузина походни легла
осветление и още няколко телефона.
- Г-н Мичъл?
Аз съм!
- Ние сме от телеграфната компания.
Влизайте. Това е г-н Хобс. При него са схемите,
които показват къде са тръбите. С радост ще ви даде информация.
Постарайте се, момчета. Благодаря, г-н Хобс.
Джони!
- Идвам, колега.
Трябва да имам телефон, свързан с покрива на старата сграда,
за да поддържаме връзка с гълъбите.
- Веднага.
Искам първо телетипната машина да заработи.
Дейзи, обади се на Колинс и му кажи къде сме.
Искаш ли да хапнем нещо, Ред?
- Добре. Къде?
Не дръж на това. Оправи си вратовръзката.
Джеф, докъде сме?
- Затъваме.
Джеф, без каламбури.
- Добре, шефе.
Хайде, да вървим. Джони, забравих да кажа на Хобс,
че ни трябва храна за момчетата. Да донесе и горещо кафе.
Предчувствам, че ще е дълга нощ.
- Да, сър.
Американецо?
- Да.
Ако имах шапка, ти я свалям.
- Наистина ли?
Ред?
- Да?
Започваш да ми харесваш.
- Така ли?
Ела, насам.
Къде отиваме?
- В моята стая.
Ти какво...
Без любовни сцени.
Голямо е, но е домът.
Тук ли ще вечеряме?
- Не, вечеря се долу.
Нямам какво да облека.
- Остави на мен.
Държиш ли на нещо специално?
- Нещо чисто.
Имаш го. Среден размер, нали?
- Да.
Мисля първата поръчка за деня да бъде леко питие.
Първо дамите. Първата врата вляво. И не забравяй да се измиеш зад ушите.
Връщам се преди да са изсъхнали.
Ред.
Ред!
Ред?
Боже, как си мутирала, Ред! Или се налага?
Ред?
"КОЛЕДНА НОЩ"
Не го казвай, животно. Мръсник! Знам какво е извинението ти.
Ще се опиташ да ми кажеш, че не си дошъл на срещата снощи
защото е имало въздушно нападение.
Предполагам, че можем...
- Здравей, Ред!
...и е поръчал въздушното нападение, за да не можеш да дойдеш.
Сигурно тази сутрин си бил много зает да обясниш или да се извиниш.
За зает човек май си доста разюздан.
- Погрешно си ме разбрала, Ред.
Аз съм категорично с една жена.
- Имаш предвид една след друга.
Една-единствена. Бедата е в намирането й.
Обикаляш магазините, за да намериш каквото търсиш.
При одобрение?
- В известен смисъл.
Ред, изглеждаш прекрасно.
- Благодаря.
Колкото повече те гледам, все повече те харесвам.
Да вечеряме тук, горе, какво ще кажеш?
Не, смятам да вечеряме долу.
Добре.
Такива долни лъжи! Нещастен измамник!
Сгрешили сте номера.
Сидни.
Много бързо цъфна.
Ред? Осъзнаваш ли, че това е нашата 24-годишнина?
24-та?
- Да, запознахме се преди 24 часа.
В тъмното не видях как изглеждаш, и използвах въображението си.
Изглеждаш точно както си те представях. Дори чипото носле.
Коя е тази?
- Коя?
Онази, дето се крие зад косата си.
Познаваш ли я? Сякаш е на операционната.
Защо ме зяпа така?
- В нейната рокля си.
СПЕЦИАЛНА ЛИНИЯ ЗА ГЪЛЪБИ НЕ ПИПАЙ
Ало, г-н Мичъл?
- Добро утро, Албърт. Как си?
Добре съм.
- Нов ден, нова атака, нали?
Да.
- Всичко ли е под контрол?
Така изглежда.
- Чудесно.
Иска ми се тези гълъби да стигнат по-бързо тук.
Имай търпение, синко. Ной дълго е чакал гълъба,
но накрая е дошъл.
- Аз ще си чакам моя.
Браво. Ще се чуем по-късно.
Добър ден, Джеф.
- Добър ден.
Кафе?
- Нищо против.
Добре. Снощи как спа?
- Не много добре.
Тук е прекалено тихо.
- Да.
Ето, Джеф.
- Благодаря.
Джеф, все съм искал да те питам, за какво ти дадоха "Кръста на Виктория"?
В последната война. Германците държаха
стратегически хълм на Западния фронт. Беше много малък.
Но ние го искахме.
Бях картечар. Стигнах първи там.
Дойдоха и другите. Минното поле избухна.
Аз единствен оцелях. Изгубих само очите си.
Предполагам, че германците са си върнали хълма?
Да, но не го задържаха.
Трети рунд, Ред.
Валя ли сняг?
- Малко, не е натрупал.
Имаш ли цигара?
- Да.
Не си лягал, нали?
- Да, от няколко часа.
Не можах да спя много добре. Сигурно е от кафето.
Сънувах много откачен сън.
- За работа ли?
Не сънувам за работа. Сънувах ви със съпруга ти.
С моя съпруг?
За когото ми разказа в метрото. И четирите ви деца.
Измислих го, за да ме оставиш да спя.
- Знам, но сънувах същото.
Какъв беше сънят?
- Ами сънувах, че си заминала.
Нямаше кой да работи на телетипа и тръгнах из Лондон да те търся.
Улиците бяха тъмни, не виждах и обиколих всички бомбоубежища.
И в едно от тях те открих със съпруга ти и четирите ви деца.
Изпратих едно до Америка. Не помниш ли?
И албиносчето беше там.
- Странно.
Или имаше нещо още по-странно – съпругът ти.
Какво му е странното?
- Това бях аз.
И какво стана?
- Або граба.
Какво мислиш, че означава?
Глупост.
- Трябва да значи нещо.
Какви деца имах?
- Страхотни. Приличаха на теб.
Освен албиносчето. То приличаше на мен.
Голяма глупост.
Ще го потърся при Фройд, да видя какво означава.
Колко е часът?
- Време е за работа.
Мързеливци, хайде. Ставайте да вървим.
Хайде, момчета.
Хайде, приятели, ставайте. Да вървим.
Хайде, работа ни чака.
Министърът на съобщенията. Комюнике за печата.
Сложи го там.
Дейзи, виж какво става с проклетия цензор, който Дъфийлд обеща.
Вие ли сте г-н Мичъл? Аз съм проклетият цензор.
Много се радвам, че сте тук.
- Аз съм капитан Лайънъл Чанинг.
Това е бюрото ви, капитане. Донесохте ли печата?
Ето тампон за мастило, лепило, химически молив, ножици.
Това е с приоритет – излиза първо. Приготви се, Ред, започваме работа.
ЦЕНЗУРИРАНО
Още копия, капитане.
Г-н Мичъл, откъде научихте, че Хитлер тайно е напуснал Бергнойщат?
Не съм го научил от Министерството на съобщенията.
Защо го съсипвате?
- Цензурирано е!
Защо?
Не мога да ви позволя да разпространявате военна информация.
Но щом аз го знам, значи го знае и британското разузнаване.
Вероятно.
- Тогава защо не мога да го пусна?
Може би, г-н Мичъл, британското разузнаване
не иска немското разузнаване да знае, че британското разузнаване знае.
Ако позволиш, тази война не се води конкретно в полза на "Обединени медии".
Ако това продължава, ще намеря начин сам да съм си цензор,
дори ако трябва да приспя Мики.
Какво е Мики?
- Перка с месингови ребра.
Хобс, какво е това?
- Това е, както казахте вчера.
Правителството поема всички налични места при спешни случаи.
Само тук мога да отведа тези хора!
- Колкото повече, толкова по-весело.
Голяма дандания?
Още по-лошо.
- Да.
Албърт. Има ли гълъби?
- Не.
Няма гълъби, но има всичко останало. Вали като из ведро.
Виждам германски самолети. Приближават.
Така ли?
Това е.
Е, капитане, това не можете да го цензурирате. Официално е.
ХИТЛЕР ИДВА
ОДОБРЕНО
Изпрати ли го в Ню Йорк, Ред? Пиши. "Ван Дайк, Ню Йорк.
Два пъти за 24 часа офисите на "Обединени медии" са ударени от бомби.
За щастие, втората бомба не избухна.
Няма жертви. Все още работим. Останалото по-късно."
Г-н Мичъл. Сапьорският отряд ще дойде, за да отстрани бомбата.
Добре.
- Но имам лоши новини за вас.
Какви?
- Няма как да укрепим тавана до утре.
Ще кажа всички да излязат от избата.
- Чакайте.
Елате, Хобс.
Разочарован съм от вас, Хобс.
От мен ли?
- Да, разочаровахте ме.
Никога не съм го очаквал от вас.
- Не разбирам.
Не е моментът да се казва, че нищо не може да се направи.
Това е време от историята на Англия, когато никой не може
да бяга от отговорност.
- Но вие искате невъзможното.
Чуйте ме внимателно, Хобс.
Току-що пуснах история, която е най-големият шанс за хотела.
Споменах "Риджънси" три пъти. Но ако продължавате да говорите така,
ще я изтегля и ще кажа на 90 милиона души какъв изтърбушен хотел е.
Но какво мога да направя аз?
- Оправете тавана преди сапьорите.
Ще се опитам.
- Тогава действайте.
На телефона, г-н Мичъл.
- Дай го на бюрото на Чанинг.
Да?
Да познавате случайно Чанинг от Шетланд?
Чичо ми е.
Мисля, че веднъж срещнах чичо ви. На мача на Ийст Енд-Хароу.
Не, мисля, че беше в Уимбълдън миналия сезон. Или беше?
Да?
- Чие е това?
Това исках да знам.
Е, капитане, искате ли да знаете,
че няма нито един английски самолет в небето над Лондон?
Така ли?
- Знаете го колкото и аз.
Цяла сутрин германците са в небето. Къде са Кралските въздушни сили?
Издухаха ги от небето ли?
- Това е въпрос към Министерството.
Ако искат да отговорят.
- Какво става? Мислите, че можете
да ги спрете само с противовъздушни самолети. Безсмислено е.
Вие наблюдавате от първия ред,
но не се очаква цивилни да критикуват военните операции.
Не съм цивилен, а репортер. И не критикувам.
Просто предчувствам беда.
- Накъде биете?
Нашествие, натам бия. Натам бият и германците.
Имате право на мнение.
- Не е мнение, а факт.
Ние го знаем и 90 милиона читатели ще го разберат.
И ще се чудят какво става с Кралските въздушни сили.
Страхувам се, че не можете да оспорвате решенията ми.
Ако не съм го подпечатал, нищо не се пуска.
Тогава как, в името на здравия разум, очаквате да...
Г-н Мичъл?
- Да?
МИСЛЯ, ЧЕ ЯНКИТЕ МОГАТ ДА ГО ПОЕМАТ
Капитане.
Мисля, че в тази война ще дам най-доброто от себе си.
Много добре. Отивам на обяд. Ще дойдете ли с мен?
Не, благодаря. Трябва да наглеждам работата.
СПЕЦИАЛНА ЛИНИЯ ЗА ГЪЛЪБИ НЕ ПИПАЙ
Да, Албърт.
- Гълъбът дойде. Имам съобщение.
Добре, Албърт, казвай.
Няма смисъл, г-н Мичъл. Ето какво пише.
"Току-що пристигна най-големия плъх."
Ани K? Ани K.
"Всичко е готово. Грабвайте чеширско сирене.
Девети ред излиза веднага.
Пригответе се за подробности."
Браво, Албърт. Чакай малко. Дай ми книгата с кодовете.
В кабинета ми е.
- Мич, адът е надвиснал над нас.
Немците опитват да унищожат всички крайбрежни летища.
Остани на линия, Томи. Стейси, намери капитан Чанинг.
Кажи му да дойде веднага. Добре, Албърт, давай.
"Люкът е свален. Гледайте бързо 20 минути.
Един свален, пет са на път. Дузпа, 15 ярда."
Добре. Това ли е, Албърт? Бъди нащрек за другия гълъб.
Отряд Луфтвафе над Хемпшир, г-н Мичъл.
Стой на линия, Джеф.
Това ли е?
- Да. Благодаря, Ред.
Германски самолети над Сейнт Панкрас в Мериленд.
Г-н Мичъл? Може ли за малко?
Важно ли е, Джеф?
- Много.
Кажи, Джеф.
- Бомбата работи!
Ескадрила на Луфтвафе над Найтсбридж.
Кенсингтън, Челси.
Хора, имам добри новини за вас.
Както знаете, това място не е много безопасно.
Г-н Хобс току-що ми се обади. Каза, че за вас има място
в мазето на пристройката. Дейзи, ела, ако обичаш.
Идвам, Мичъл.
- Ще накарам някой да ви заведе.
Заведи тези хора при г-н Хобс. Той ще ти каже какво да правиш.
Чакай, Мичъл, а ние?
- Да тръгваме.
В пристройката ще ви е удобно. Там са най-добрите магазини в града.
Точно така! Хайде!
- Мичъл, какво за...
Искам да знам!
- Джони Дън.
Искам да отидеш в пристройката и да измислиш план. Тръгвай.
Мичъл, за Бога!
- Шефе?
Познавате ли Джордж Бърнард Шоу?
- Отблизо.
Хобс каза, че в момента обядва горе. Качете се да ви напише някоя мисъл.
Какво да го попитам?
- Какво мисли за войната.
Прекрасно. Ще отида, чудесно е!
Ред, вземи Джеф и отидете с другите.
- В пристройката няма мазе.
Така ли?
- Знаеш го както и аз.
Хобс ми каза...
- Ти си лъжец!
Да изпратиш тези хора там, знаейки че няма къде да отидат.
Защо го направи?
- Щом искаш да знаеш, защото пречеха.
Това е най-долното нещо, което съм чувала.
Тук не е старчески дом, а редакция. Не мога да я затрупам с хора.
А Джони Дън и телефонния оператор? А аз? Ние ли затрупахме мястото?
Да, повече нямам нужда от теб.
Хобс не ти е звънял. Имаш някакви новини
и знаеш, че Чанинг не е тук, за да те спре да ги изпратиш.
Но аз съм тук.
- Излез!
Моля те, Ред, чуй ме. Повярвай, изведох тези хора за тяхно добро.
Ти също трябва да излезеш. Бързо!
- Ще тръгна, ако тръгнеш и ти.
Аз не мога. Не ме питай нищо, Ред. Довери ми се и ми повярвай.
Мислиш ли, че ще те оставя тук сам с този телетип?
Добре ли си, Ред?
- Добре съм.
Джеф?
Джеф?
Телефоните не работят, Мич.
И телеграфа, нали?
Благодаря.
Четвърти рунд, Ред.
Няма от какво да се притесняваш. Ще ни изровят.
Само да можехме да се свържем с тях.
Защо, те знаят, че сме в капан.
- Да, но не знаят...
Какво не знаят?
Слава Богу!
Съобщение, Стокхолм през Белград. Хитлер тайно напусна Германия
в неизвестна посока. Знаете ли нещо? Ван Дайк.
Боже, знам едно. Има начин как да стигнем горе.
Ред, това е забележително!
Представи си да общуваш с някого, който е на 4800 км през океана.
Хайде, Ред. Започвай!
Ван Дайк, Ню Йорк. Ваш кореспондент и оператор на телетипна машина
са в капан във винарска изба. Изходът е блокиран от срутване.
Телефонът не работи. Телеграфът не работи.
Бомбата, която смятахме за деактивирана, работи.
Управа на хотел "Риджънси". Евакуирайте всички.
Намерете сапьорски отряд да ни измъкне.
Горе главата, Ред. Още имаме шанс.
Понякога бавните действия при такива неща отнемат часове.
Защо не каза на хората, които изведе, че е бомба със закъснител?
Да оградят сградата и да ме оставят без работа?
И без това си без работа. Без телефон и телеграф.
Не можеш да получаваш новини.
- Вече не ми трябват.
Какви са тези небивалици за бомба със закъснител?
Стойте далеч от бутилките във винарната.
Губите си времето.
Какво става с вечерната статия?
Пиши, Ред.
Това не е шега.
Ние сме двама души в безизходица, както и всички други в хотела.
освен ако не излезем от тук преди бомбата да избухне.
Моля ви! Моля ви!
Обадете се от там по телефона на управата на хотела.
Сапьори да ни изведат незабавно. Всяка минута е важна.
Междувременно се подгответе за статия за нападение.
Не може да изпращаш новини от тази машина без капитан Чанинг.
Той не е тук и няма да дойде. Не по моя вина.
Имам лична информация от Кале с гълъб до Албърт.
Не можеш да я използваш.
Чуй ме, Ред. През всички години като дописник съм попадал на всичко,
но това е най-великата история, която някога съм имал.
Няма да я изпратиш.
- Цял живот чакаш за това.
Не знаеш какво имам. Хитлер е в Кале.
Довечера може да е в Лондон. Имам права над тази история.
Имам телетип, за да я изпратя, няма цензор да ме спре.
Длъжен си да съобщиш информацията първо на Щаба.
Не допускаш ли, че знаят, щом аз знам?
- Да, но чу какво каза капитан Чанинг.
Британското разузнаване не иска немците да знаят,
че в Британския щаб знаят.
- Това е тяхно виждане.
Ако беше британски цензор, би ли оставил тази история да излезе?
Но не съм. Аз съм вестникар, който работи за "Обединени медии".
Ако го изпратиш, ще дадеш информация на врага.
Ще дам информация на 90 милиона читатели от хиляда вестника.
И единственото, което ще ме спре, е тази бомба.
Ще го направиш ли или сам да я изпратя?
Браво, Ред. Заглавие. Всички вечерни заглавия.
"Извънредно за нахлуването в Англия.
Вашият кореспондент успя да разкъса воала на тайнственост
за внезапното заминаване вчера на Адолф Хитлер от Бергнойщат.
Днес германския фюрер се озова..."
Пиши, Ред. Пиши.
"Днес немският фюрер се озова в Кале.
Под личната команда на Хитлер, механизирани войски
са събрани за нападение над Англия.
Хитлер пристигна във френското пристанище с брониран влак,
подарък от Мусолини. С картечници в двата края
и със знаци на Червения кръст на покривите на спалните вагони
вместо свастики.
Присъствието на Хитлер в Кале
доказва, че операцията не е маловажен тест
за Британската отбранителна система. Но всяка атака е насочена
към Британските острови при всестранна инвазия."
Пиян ли сте? Последната разбираема дума беше "Адолф".
Време е всички доблестни мъже да се притекат на помощ на страната си.
Стани от стола!
Казах да станеш от стола!
Пусни ме!
Не можеш да го направиш! Няма да го изпратиш!
Няма да ти позволя!
- Млъкни, малко изчадие!
Няма да ме спреш, дори да трябва да ти счупя врата!
Опитваш се да счупиш телетипа.
Не можеш да го направиш!
- Остави го!
Какво е това?
За Бога, изпращате, изпращате.
Да? Да, Албърт.
Втори гълъб, г-н Мичъл. Тук е!
Трябва само да отида в кафеза да го взема.
Небето е пълно с немци.
- Виж, остави това.
Прочети известието по най-бързия начин и се махни от покрива. Чуваш ли ме?
"Ляво с баржи."
- Какво? Не те чувам, Албърт.
"Ляво с баржи. Танкове-амфибии.
Машината е мъртва. Изкуствени кораби."
Извинете, но една запалителна бомба падна на покрива. Сега се връщам.
Г-н Мичъл... аз...
Аз...
Албърт?
Албърт?
Албърт?
Какво става? Защо не изпращате? Какво става с последното ни питане?
Потвърди или отречи.
ХИТЛЕР ИДВА
Американецо, моля те, недей!
Страхливец!
Ако изпратиш историята, ще те арестуват. Ще отидеш в затвора.
Точно така! Изпрати сензацията си!
Това е голяма история. Трябва да си първи, без значение на каква цена.
Имаш го единствено ти. Бъди сигурен и го подпиши.
Така всички ще знаят кой го изпраща! Може да получиш и награда!
"Днес немското "Луфтвафе" отбеляза огромна победа в небето над Лондон.
Без чужда помощ, една от нацистките ескадрили
покоси англичанина Албърт Пъркинс, на 12 години.
Албърт Пъркинс, доброволец, остана на поста си,
по време на най-голямата бомбардировка в историята.
Той няма да бъде споменат в заповедите.
Няма да получи грамота или Викториански кръст.
Но когато открият тялото му и го погребат в земята на Англия,
земята на гроба му ще бъде свободна земя.
До Ван Дайк: Заместете с горното за инвазията
и приемете незабавната ми оставка."
Дженифър.
- Да, Мич.
Бих пийнал нещо.
Добре. Аз черпя.
Мичъл! Мичъл! Мичъл, добре ли сте?
Да, добре съм.
- Побързайте!
Разбрах, че тук има бомба със закъснител.
превод ALEX
редакция НИКЧО