McLeod's Daughters - 01x05 (2001) Свали субтитрите
Защо е със Сироко?
- Беше конят на Джак.
Чудя се, как ще се справи с него! Много е буен.
На какво ти прилича?
Не знам. На колиба.
- Тук почина Джак.
Татко... отиде на високите пасища, в търсене на заблудени крави.
Не се притеснявах... докато не започна да пада нощта.
Сироко беше там.
Стоеше до него.
Джоди, отвори.
- Аз ще го направя.
Добро момче. Приближи се още малко.
Красиво изпълнение.
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Хайде, мърдай.
- Знам. Падна ли, качвам се веднага.
Не, продължаваш да се движиш, иначе ще бъдеш стъпкана.
Хайде... шоуто свърши. На работа!
Водете ги.
Брайди Картър, Лиса Чапел
Джесика Нейпиър
Рейчъл Карпани
Аарон Джефри
Майлс Полард и Соня Тод
Изпълнителен продуцент: Крис Нобъл
създаден от: Пози Греъм-Еванс, Каролайн Стантън
сценарий: Пози Греъм-Еванс
ДЪЩЕРИТЕ НА МАКЛАУД
УЛАВЯЙКИ ЮЗДИТЕ
Бих искала да направя ризото.
- Какво е това?
Италианско ястие. Варен ориз със зеленчуци и подправки...
Пай с месо, любимото ми.
- Съжалявам, но вече е късно.
Забравих, на село не се яде след седем.
Мисля, че може да ти потрябва и това.
Стига. Не е хубаво да се подигравате така с Тес.
Да взема ли пикапа довечера? Ще заредя.
Да, разбира се.
- Райън има преносима помпа.
С какъв капацитет?
- 40 литра в минута.
Зареждаш на две места наведнъж.
Остави на мен. Поне мога да мия чинии.
Работата с добитък не е лесна.
За някои е.
- Но го правят през целия си живот.
Трябва ти време да свикнеш. Не се упреквай.
На теб колко ти отне?
Не знам. Времето мина без да усетя.
Щом дойдох тук, разбрах, че никога няма да го напусна.
Какво има, старче?
Нищо не си ял.
И си взискателен.
Трябва да ни направиш страшно богати с гените си. Ясно ли е?
Затова яж.
Отново отива някъде.
- Не бъди толкова любопитна, мамо.
Чудя се, къде отива всяка вечер.
- Забавлява се, за разлика от нас.
И ти ми липсваш.
Ще стоиш ли още дълго?
- Не, привършвам.
Ето, готово.
Заповядай, твой е.
Поне не всичко ти идва от ръце.
Какво не е наред?
Не знам. Аз... Чувствам се като резервно колело.
Освен, че имаш шап, си добре.
Паднах от коня.
- Какъв е проблема? Ще го преживееш.
Паднах като идиотка...
- И къде е проблемът?
Оставям те на спокойствие.
Какво ли разбира от изкуство?
Не знам, Клер. Нямам идея от това.
- И татко, но харесваше картините ми.
Няма от какво да се боя, освен от страха.
Обичам големите животни и те мен. Благодаря ти Боже, че си ги създал.
Джоди!
Джоди!
- Извика ли някой?
Да. Дай допълнително фураж на юниците. Скоро ще се телят.
Но Клер, аз...
- Може да отидеш с Беки.
Добре. Няма проблем.
Сироко, не яде вече втори ден.
Ще му направя каша от трици.
Добре ли се забавлява снощи?
- Да, а ти?
Мамо, трябва да тръгваме. Имаме работа, не помниш ли?
И така, къде беше? Какво прави? Пи бира и разговаря с приятели?
Харесваш ме и аз теб също.
Договорихме се.
Не искам да изглеждам глупаво и затова трябва да ми помогнеш.
Знаеш ли номера с моркова и пръчката? Да? Добре.
Това е морковът.
Конете разчитат езика на тялото. Ако те е страх и те се плашат.
Как да си помогна? Боя се от едрите животни. Коне, крави, овце.
Трябва да го опознаеш по-добре.
- Как?
Предложи му питие.
Така значи...
Кон влиза в кафене и сервитьорът казва: "Какво дълго лице".
Стига.
Спокойно, момче.
Спокойно, казах. Успокой се.
Беше твърдоглав и с баща ти.
Труден стар негодник. Точно като него.
Ник? Клер е. Днес ветеринарят при вас ли идва?
Дали ще може да прегледа и Сироко?
Да. Отлично. Благодаря. Ще се видим после.
Повика ветеринаря ли?
- За всеки случай.
Добър ден.
- За Бога. Повиках ветеринаря,
не половината "Киларни".
- Дойдохме да видим дали си добре.
Разбира се.
Тес е някъде долу.
Каква промяна, Клер. Стисната, като покойния си баща.
Ако идваш често, Грег, ще те одумват.
- Така или иначе го правят.
Какво му е на Сироко?
- Вероятно нищо.
Просто ми харесва Грег.
Решила съм да не допусна... фермата да ме подлуди.
Ще работим усилено.
- Така ли?
Да. Мама няма да може да се оплаква и ще мога да купонясвам с теб.
Виждам, че ти хареса морковът. Ще ти давам толкова, колкото искаш.
Само така се казва, нали? Не е нужно да шепнеш.
Знам.
Какво правиш тук?
- Исках да видя как си с животните.
Много духовито.
Извинявай, но съм много заета.
- С какво?
Опознаваме се един на друг.
Има и по-добър начин от този.
Така ли? Експерт ли си?
Досега никой не се е оплакал.
Щях да те викам. Искам да започна развъдна програма със Сироко.
С изкуствено осеменяване?
- Не, по обичайния.
За да не плащаш на ветеринар.
- Никакъв шанс.
Това е един вид застраховка.
- Играеш на сигурно.
Ял ли е?
- Не много.
И два дни няма изпражнения?
- Дадох му трици, обикновено помага.
Трябва да се отпуснеш.
- Отпусната съм.
Покажи му, че ти си шефът, а не той.
Бъди шефът, бъди сърдечна... Какво правиш?
Казах ти да се отпуснеш.
Проверявам седлото.
Алекс, това не е седлото.
- Опитвам се да стигна до него.
Както и да е, седлото ми е наред.
Слабителното трябва да помогне,
но няма да знам нищо, докато не видя изпражненията.
Аспиринът ще убие и полезните бактерии,
и ще трябва ги възстановиш.
- Как?
Има ги в изпражненията. Сложи му във водата.
Шегуваш се.
- Работата ми харесва.
Къде другаде пациентите приемат... изпражненията си и се спасяват?
Утре ще дойда пак, междувременно...
Трябва да се движи. Само това ми трябваше.
По-добре е от сплетени черва. До утре.
- Благодаря, Грег.
Нека съм първи.
- Няма нужда, Ник.
Не можеш сама. Позволи поне веднъж да ти помогнем.
Благодаря, Ник.
Благодаря, Ник.
- Моля?
Благодаря, Ник.
Прекрасно е, нали?
Щях да го пропусна.
Ще ходиш ли някъде?
Кой знае. Ако получа по-добра оферта.
Какво може да е по-добро от това?
- Очевидно, никога не си бил в града.
Години съм живял в града.
Кажи едно нещо, по-добро от това.
- Кафето.
Добре, две добри неща.
Йога.
- Казах добри неща.
Козметични процедури, масажи, неделя на пазара, клубове, магазини...
Добре.
- Чийзкейк, пресни пасти, кино...
Да, да, разбирам.
Не мислиш сериозно за това, нали?
Не съм смятала да оставам тук за винаги.
Какво ще правиш утре?
- Не знам. Всичко зависи от Клер.
В крайна сметка, Алекс, не съм ти секретарка.
Хари звъня три пъти и те търси.
Някой има проблем.
- Не може да направи нищо без мен.
Дай го на Тери. Забрави го последния път, когато дойде да търси бика.
Бикът? Да, и аз винаги си свалям часовника, когато търся бика.
Боже, Бек, какво е станало с теб? Стажантка ли те подстригва?
Разкарай се.
- Дори в старческия не биха те искали.
Оттам можеш да си намериш момиче... Дребосъко.
Това не означава нищо.
- На мен ми звучи различно.
Не ставай глупава. Къде е Ник?
- Помага на Клер.
Казват, че размерът няма значение.
- Мъжете това си мислят.
Джоди. Можеше по-добре да подредиш цвеклото.
Трябва да изглежда толкова добре, колкото е и вкусно.
Да сте виждали червения ми пуловер?
- Излизаш ли?
Да.
- И аз.
Ами вечерята?
- Не съм гладна. Мамо, излизам.
Мисли си, че ще тръгнеш по лош път.
- Тръгвай.
Ако не се върнете преди десет часа...
Ще ги занесеш ли на Ник и Клер?
- Ник? Не си ли тръгна с Алекс?
Ето ти и прибори.
- Никой нищо не ми казва.
Ще останеш ли?
- Сироко е болен.
О, да.
Както и да е, вечерята е готова. Шунка от консерва. Наш специалитет.
Дай на мен, докато ядеш.
- Вече опитах.
Почини си.
- Не, благодаря.
Мога да се справя.
- Знаеш какъв е Сироко.
Не мога да яздя, Клер, но...
- Само аз мога да се справя с него.
Не ми вярваш, нали?
- Нищо лично, не вярва на никого.
Какво мислиш, че ще се случи, Клер?
- Нищо. Просто...
Тогава, дай ми юздите.
Всъщност, Тес, ако нямаш против, смятам да се връщам в "Киларни".
Разбира се, ще те откарам.
Обади се, ако нещо ти потрябва.
- Благодаря.
Знам, какво означава конят за нея. Знам, че Джак е починал на него.
Клер го знае.
Не е само това.
Вие в провинцията, никога ли нищо не казвате? Писна ми.
Знам само, че след спор Джак е яхнал Сироко.
Клер го намира мъртъв час по-късно.
Не го знаех.
Не знаех, че са спорили.
Бедната Клер.
Така изведнъж.
Имах цял месец да се сбогувам с майка ми.
Не е честно.
- Животът не е справедлив.
Отново тези птици. И те ми омръзнаха.
Хайде. Хайде.
Предавам се. Какво чакаме?
Ето. Чуваш ли?
- Да чуя какво?
Влакът? Това ли?
Разбирам.
Хайде. Да вървим.
Това ли беше? Да гледаме как минава влака?
Да. Не беше ли страхотно?
Хайде.
Точно това търсех.
И така, къде отиваме?
- Чакай тук.
Просто купонясваме.
Благодаря. Довиждане, Бек.
Добро утро.
Мамо. Изплаши ме.
Къде отиваш?
- Леглото ме зове.
Имаш ли представа, колко е часа?
Цялата нощ не съм мигнала.
- Аз също.
Няма да спиш. Имаш работа за вършене.
Не може ли да почака?
- Не.
Недей, Сироко!
Хайде, момче. Можеш да се справиш.
Хайде. Още една стъпка.
Хайде.
Да, хайде.
Давай. Така е добре.
Беки!
Какво смяташ, че правиш?
- Моля, влизай.
Какво й наговори?
- Искам да знам какво правихте снощи.
Питай Джоди.
- Питам теб.
Не е твоя работа.
- Моля?
Чу ме добре. А сега трябва да работя.
Не съм свършила.
- Клер е моят шеф.
А Джоди е моя дъщеря. Не искам да я забъркваш
в престъпни дейности.
Обещавам, че няма да я въвличам в пиянски истории.
Не се шегувам, Беки.
Не искам да й влияе някой, който не уважава нищо.
Другия път ела с нас. Доведи и приятеля си Тери.
Така ще можете да се пазите една на друга.
Дали го боли?
- Да.
Бедното животно.
Виж Клер, знам как се чувстваш. И аз имах един родител.
Мога да разбера, каква голяма загуба е.
Знам, че гледаш на това, като шанс да се помириш с Джак.
И затова ме държиш в неведение, но ще е по-добре да поговорим.
Съжалявам за снощи.
- Нямах предвид мен, а Джак.
За вашия спор преди смъртта му.
Ник ми каза.
Клер!
Какво стана?
- Ще се оправи. Виж.
Сега ще се оправи, нали?
- Да.
Никога, ама никога повече не ми причинявай това.
Бях много изплашена.
Днес мога ли да ти помогна с нещо? Каквото и да е.
Ами...
Кажи на Беки, когато приключи с оградата да наглежда кравите.
Готови са да се телят.
- Знам. Няма проблем.
Но, Тес, ако...
- Всичко е наред.
Няма да яздя. Ще отида с колата.
Благодаря, Мег.
Гладен ли си?
Това сигурно боли.
Добре. Ти оставаш тук, а аз отивам за помощ.
Добре ли е?
- Не, телето е в капан.
И сега какво?
- Да отидем при мама, тя ще знае.
Да. Добра идея.
- Няма време, ще умре, ако вече не е.
Трябва веднага да го освободим.
- Не гледай мен.
Трябва ми въже.
- Въже?
Трябва да му завържем краката и да го издърпаме.
Ще стоя от тази страна.
- Отивам да взема въжето.
Щом видях изпражнението разбрах, че има колики и ти звъннах. Съжалявам.
Ще съжаляваш повече, когато получиш сметката.
И ти дойде, но Тес е с другите.
Вярваш или не, но дойдох да видя Сироко.
Второто.
Вижте, трябва да погледна кравите. Изпратих Тес, но тя не се сеща.
Ще се върна.
Къде е пикапът?
- Тес го взе. Защо?
Да, така беше. Взе го защото лошо язди.
Всичко е наред, знам да яздя. Ще взема един кон.
Звезда например. Има нужда от раздвижване.
Има тумор.
Едва сега го разбра.
Добре, значи ще го оперира.
- Клер, твърде късно е.
Ако искаш, Грег или аз можем да го приспим!
Не.
Аз ще го направя.
Аз ще го изпратя.
Добре, татко.
Вземи го.
Знаеш ли какво правиш?
- Да кажем.
Имат уред, но мама каза, че веднъж са използвали и пикапа.
Не си го и помисляй.
- Не мога сама.
Дърпай по-силно.
- Трябва да ми помогнеш.
Моля те.
Мучи от болка или телето излиза?
Не все още.
- Излиза ли?
Не бих казала.
- Дърпайте по-силно.
Излиза!
Излиза!
Мъжко е.
Да се махаме, преди да ни е нападнала.
- Да.
Още една загрижена майка.
Чао.
- Чао.
Мамо!
- Мег!
Отелихме крава.
- Трябваше да видиш.
Беше страшничко. Не искам да го преживявам.
Затова не си крава. Макар, че...
- Много смешно.
Къде е Клер?
- Излезе със Сироко.
Къде?
- Тя ще го убие.
Не ми създавай проблеми, става ли?
Иска да идеш при него.
Трябваше да проверя по-рано.
Трябваше да проверя по-рано.
Не можеше да го знаеш.
Джак беше инат като муле.
Мислех си, че се сърди.
Ела.
Трябваше да проверя по-рано.
Да вървим у дома.
Това беше уискито на Джак.
- Извинявай, ще намеря нещо друго.
Няма значение. Освен бюрото, не остана нищо от него.
Ами ние?
Все още онази песен ми е в главата.
Баща ни я пееше, когато бяхме малки. Иначе не заспивахме.
Казват, че така пеят, когато някой умре.
Получавам тръпки.
Аз също.
Знаеш ли, че хората са говорели, че Пикасо е бил некадърник?
Хайде, налей.
Можеш да ми намериш някоя.
- Ти също.
Превод: Demos 05/09/2016